Карлос Гардел 1890 -1935

Carlos Gardel

Рожденно име: Charles Romuald Gardés
Певец, композитор и актьор.
Живее: от 11 декември 1890 - до 23 юни 1935
Псевдоним: El Zorzal Criollo

Карлос Гардел е считан за една от най-известните фигури в тангото. С красив глас на баритон, той често е наричан Кралят на тангото.



Раждането на един музикален феномен

Годината е 1890, ражда се бебето Гардел, с рожденото име Charles Romuald Gardés (Чарлз Ромуалд Гардес), син на Берта Гардес, от която получава фамилията си, понеже баща му (Paul Lasserre) не признава детето си.

Родното място на Гардел е спорно и противоречивo: приема се, че е роден във Франция, тъй като има френски акт за раждане, но има паспорт, удостоверяващ, че е роден в Уругвай. Знае се, че на две годишна възраст отива в Аржентина - и така има три страни, които твърдят че е техен гражданин: Франция, Уругвай и Аржентина.

По данните от паспорта, някои Уругвайци твърдят, че Гардел всъщност е роден в Такуарембо, Уругвай - въпреки, че няма уругвайския акт за раждане. В действителност през 1937 г., когато произходa на Гардел се оспорва, правителството на Уругвай потвърждава, че той е роден във Франция.

Във връзка с това объркване, историкът Луис Фелдман казва за Гардел:

"Понеже не може да се върне във Франция с името на Charles Romuald Gardés, (защото е дезертьор във войната), той си прави паспорт на името на Карлос Гардел, роден в Такуарембо, Уругвай, на 11 декември 1887."

През 1893 г. той пристига в Аржентина като бебе. По-късно, когато е попитан, Гардел казва, че е роден на възраст 2 ½ години в Буенос Айрес.

Lunfardo

Лунфардо

Мислите си, че сте на ти с повечето европейски езици или владеете добре испански език, тогава пробвайте да преведете това  (текст от аржентинска танго песен):

"Recordaba aquellas horas de garufa
cuando minga de laburo se pasaba,
meta punga al codillo escolaseaba
y en los burros se ligaba un metejon.
Cuando no era tan junao por los tiras
la lanceaba sin tener el manyamiento,
una mina le solfeaba todo el vento
y jugo con su pasion.

Era un mosaico diquero
que yugaba de quemera,
hija de una curandera,
mechera de profesion.
Pero vivia engrupida
de un cafiolo vidalita
y le pasaba la guita
que le chacaba al maton ."

Ако не сте чували за Лунфардо - значи текста ще ви затрудни.

Знаете, че в Буенос Айрес и Монтевидео говорят на испански, тогава пробвайте да говорите с някой от покрайнините на града. Да ама не. Ще ви звучи някак познато, но няма да разберете нищо. Защо?
Защото местното население там, използва жаргон - Лунфардо.

Превода по-долу е от Wikipedia и други сайтове описващи Лунфардо.
Лунфардо е жаргон на по-бедните прослойки от населението на Буенос Айрес - Аржентина и Монтевидео - Уругвай, който се развива главно от края на 19 век до началото на 20-ти въз основа на испанския език. Типични за него са заемките от преобладаващите имигрантски езици по онова време (италиански, немски, френски, португалски, финландски и мн. други, но преобладава италианския и испанския), заблуждаващи трикове като размяна на сричките (go-tan вместо tan-go) и ред други.

Много изрази на Лунфардо са влезли в популярния език и са се превърнали в неразделна част от испанския език говорен в Аржентина, Уругвай, някой части на Парагвай и по-малко в Чили. Няколко от тях са признати дори от "Real Academia Española" - Испанската Кралска Академия. Лунфардо е често срещан в текстовете на аржентинските танга, представяйки думи с двойно значение, като думи за секс, наркотици, и подземния свят. Лунфардо, на практика е, неразбираем за човек средно говорещ испански от всяка друга страна.

Голяма част от Лунфардо е измислен с пристигането на Европейските имигранти, като италианци, испанци и французи. Повечето италиански и испански имигранти, говорили на местните си езици и диалекти, а не стандартен италиански или испански език; други изрази, са дошли от обширната равнина - Памапасите с местното населени там - гаучосите.
Повечето източници смятат, че Лунфардо се заражда сред престъпниците и подземния свят, а по-късно става и по-често използвана форма от други класове в обществото. Около 1900г., самата дума "lunfardo" (оригинал на изопачената дума lombardo, означаваща няколко италиански диалекта използвани в северната част на Италия) е използвана в смисъла на "извън закона".

La cumparsita.

La cumparsita - най-известната песен в тангото.
La cumparsita - е най-известната песен в тангото, която веднага се разпознава в целия свят, и като такава изпълва малка част от нашите сърца.
Следват няколко изпълнения на известни музиканти от златната ера на тангото.

La Cumparsita в изпълнение на Карлос Гардел

La Cumparsita на Хуан ДиАренцо

La Cumparsita на Франциско Канаро

La cumparsita - ноти

История на La Cumparsita 

La Cumparsita е композирана от Gerardo Hernan Matos Rodriguez - с псевдоним "Becho", роден 1897 г., син на Емилио Матос собственика на нощен клуб "Мулен Руж", в Монтевидео Уругвай. Говори се, че Родригес е ходел в клуба на баща си и от там става доста пристрастен към музиката.
Родригес композира La Cumparsita около 1915/16г. (тогава той е само на 17 години!)  като карнавална песен. Той е студент по архитектура (не много добър при това, той не успява да завърши). След като написа нотите, Родригес или не разполага с решителност, или може би не разполага с кого да я свири. В същото време, Родригес, е ходел в модерното за него време кафе наричано "Confitería La Giralda". Именно тук той се срещна с един от основните фигури в тангото, големият майстор Роберто Фирпо, който е бил диригент на оркестъра "David 'Tito' Roccatagliata" с Agesilao Ferrazano - цигулката, Juan Baptist Deambroggio "Bachicha" - бандонеон и Alexander Michetti - флейта.

Родригес дава нотите на  Фирпо. Пианистът Доминго Алонсо свързан със случката, в една книга, която той написва по-късно, казва, че Фирпо като експерт е забелязал от пръв поглед това, което е разглеждал, и той незабавно запазва правата адаптации и аранжимент. Получава се така, че Родригес продава труда и авторското право на тангото което е написал - един шедьовър за обществото, обичано завинаги - за нищожната сума от 20 песос! Парите са били разплатени бързо, след като нотите са получени, и музикална къща "Breyer" става собственик  на песента. И така една легенда се ражда....