Рожденно име: Rodolfo Biagi
Пианист, ръководител и композитор
Живее: от 14 Март 1906 - до 24 Септември 1969г.
Псевдоним: Manos Brujos (Magic Hands) - Магическите ръце (омагьосващите ръце според мен)
Да се оформи един стил и същевременно една личност, в рамките на една много обикновена музикална среда, до известна степен е голямо постижение. Такъв е случаят на Родолфо Биаджи който е роден в квартал Сан Телмо - Буенос Айрес.
След завършване на гимназия, той се отказва от следването, за да се посвети на музиката. Въпреки желанието на родителите си, той e искал да учи цигулка. И така, родителите му предложили сделка - те ще купят инструмента, но той трябва да влезе в Escuela Normal de Profesores "Mariano Acosta" (училище Мариано Акоста). Родолфо е приет в консерваторията на вестник "La Prensa", и там открива, че истинското му призвание е да свири на пиано.
На тринадесет години и без съгласието на родителите си, той прави дебюта си като пианист и свири музикален фон по време на нямото кино (по него време в кината се е извършвал музикален съпровод на филмите без звук). На една от тези вечери, Родолфо е имал късмета, че маестро Хуан Маглио (Пачо) е бил на кино. Впечатлен от Родолфо, той го кани да свири в оркестъра си. В този момент Биаджи е само на петнадесет години!
През следващите години Биаджи свири в няколко танго оркестъра, а през 1930 е поканен от Хосе Разано да акомпанира в няколко записа на Карлос Гардел. Така на 01 април 1930г. записват тангата "Viejo smoking", "Buenos Aires" и "Aquellas farras", фокстрота "Yo seré para ti, tu serás para mi" и валса "Aromas de El Cairo" заедно с цигуларя Антонио Родио и китаристите Агилар Барбиери и Риверол.
Гардел го кани и на турне в Испания, но Биаджи отказва. След това, той продължава да свири в различни оркестри, усъвършенствайки музикалния си стил. Присъединява се към оркестъра на Хуан Батистута а по-късно и към оркестъра на Хуан Канаро, където се запознава с Хуан Карлос Тори. С него композира и тангото - "Indiferencia". Като пианист на Хуан Канаро посещава Бразилия, но при завръщането си напуска оркестъра му и почива за известно време.
Родолфо Биаджи - "Indiferencia"
Биаджи е редовен клиент в кабаре "Шантеклер" където неговият приятел Хуан Д'Ариенцо свири. Пианистът на оркестъра му - Лидио Фасоли е бил известен с липсата си на точност! И така... през 1935г., Биаджи е поканен от Хуан Д'Ариенцо да замени пианиста в оркестъра му. По това време, Биаджи вече е оформил свой отличителен стил и с агресивното си припряно свирене идеално допълва енергичната личност на Д'Ариенцо. Сътрудничеството между двамата става феномен в историята на тангото. Техният нов ритмичен стил е приветстван с овации от танцьорите, които започват да пълнят отново танцовите салони и поставят основите на голямото възраждане на тангото през 40-те години на 20 век. Той остава в оркестъра три години, като прави 71 записа с него. Свири в кабаре "Шантеклер", в много клубове и успешни турнета, в LR1 radio El Mundo и свири във филма на Енрике Сантос Дестеполо - "Melodías Porteñas". Годините, през които Биаджи свири в оркестъра остават за много хора любимият период на Д'Ариенцо.
През 1938 Биаджи напуска Д'Ариенцо и сформира свой собствен оркестър с който дебютира на 16-ти Септември, 1938 година в кабаре "Marabu". 40-те години са Златния период за Биаджи. Той записва повече от половината си изпълнения през този период и тези записи все още са изключително популярни сред танцьорите и Танго и ди-джеите.
Биаджи работи с много певци, сред които Андрес Фалгас, Алберто Лаго, Карлос Акуня, Алберто Амор, Карлос Ередиа и Карлос Сааведра, но най-известните гласове свързвани с оркестъра на Биаджи са тези на Хорхе Ортис и Уго Дувал. Биаджи остава едно от големите имена в Тангото през цялата си кариера. Той е редовен участник в повечето известни радио и телезивионни шоута, като през 50-те години неговият оркестър е първият който се появява по Аржентинската телевизия.
Като композитор Биаджи не е много плодовит, но затова пък повечето от композициите му се радват на широка популярност. Той е автор на музиката на тангата Cruz diablo, Humillación, Gólgota, Indiferencia, Magdala, Por tener un corazón, Dejá el mundo como está, Oh mama mía, валсовете Amor y vals, Como en un cuento, и милонгите Campo afuera и Por la güella.
Главната причина за популярността на Биаджи като музикант са неговите оригнални аранжименти и стил. Подчертано ритмичната му интерпретация на Танго-музиката винаги е била една от запазените му марки. Неговият почти агресивен подход към ритъма може да бъде усетен най-добре в многото случаи, когато ритъмът превзема мелодията. Често мелодичната линия е подтисната до такава степен, че почти не се чува, а само се загатва от акордите на ритъма. Ритмичната агресивност на Биаджи се проявава и при използването на много силно и подчертано синкопиране. Въпреки, че самият Биаджи е пианиста в оркестъра си, пианото рядко изпълнява основната мелодия, която обикновено е поверена на струнните инструменти и бандонеоните. Но пианото остава в основата на оркестъра, като оформя стила му. Най-често то украсява мелодията, с поредица от орнаменти между музикалните фрази. Също така, пианото може да изпълни кратко соло преди края на песента - друга запазена марка на маестро Биаджи. Такива сола може да се открият в много негови изпълнения - обикновено траят между 10 и 30 секунди, понякога повтаряйки мелодията, понякога отдавайки се на жизнерадостно виртуозно свирене.
Припряният и агресивен начин на свирене на Биаджи му спечелва прякора "manos brujas" (Магическите ръце). Със своя стил той допринася за избухването на танцовата революция през Златната ера на тангото. Неговият оркестър винаги ще бъде популярен сред танцьорите на танго заради своята енергия и ритмична игривост.
Последният път в който Биаджи свири пред публика е на 2 август 1969 г. в клуб "Hurlingham". Четиридесет и един дни по-късно, на 24 септември, той внезапно умира поради прекалено спадане на кръвното налягане.
Нека, да го помнят с повече "усмивки отколкото сълзи", спомняйки големият му хит "Lágrimas y sonrisas" (сълзи и усмивки), красивият валс от Паскуал де Гуйо. (Това е един от любимите ми валсове. Можете да го чуете по-долу.)
Родолфо Биаджи - "Сълзи и Усмивки"-Танго-валс-
Няма коментари:
Публикуване на коментар