събота, 22 септември 2012 г.

Франциско Канаро 1888 - 1964



Рожденно име: Francisco Canaro
Цигулар, ръководител и композитор.
Живее: 26 ноември 1888 - до 14 декември 1964
Псевдоним: Pirincho



     Канаро е един от най-популярните изпълнители на танго - неговите записи на традиционно танго и милонга, се възприемат като мелодични и красиви!

Раждането на една звезда

Годината е 1888, а мястото - Сан Хосе де Майо, Уругвай. Гениалният музикант се ражда в семейството на Франциско Канаро и Рафаела Гато, и двамата италиански имигранти. Като бебе забеляват, че косата на главата му е пухкава и накъдрена, като перата на главата на южно-американска птица, подобна на кукувицата - Пиринчо. Това му остава като прякор за цял живот.
Произлиза от голямо семейство с осем деца. През 1898 имигрират в Аржентина, където се установяват под наем в гъсто населена къща в Буенос Айрес, от типа conventillos. Канаро израства в голяма бедност. Семейството му не е в състояние да го изпрати на училище, и на него му се налага да работи от 10 годишна възраст като вестникар, чистач на обувки и бояджия. По-късно постъпва на работа във фабрика за консерви.
Като юноша, въпреки голямата бедност, в която живее, неговата любов към музиката успява да си намери път. Първоначално той се научава да свири на китара и манодолина обучаван от съседите си, а после във фабриката си прави цигулка от дърво и останки от масльонка. Напредвайки в изучаването на този странен инструмент той казва:
„Първото танго, което изсвирих от сърце беше El llorón, от неизвестен композитор. Куфара на цигулката ми бе направен от майка ми, който просто бе торба за дрехи и така отидох да си изкарвам хляба на дансингите в квартала.”
През 1906г, когато е на 18 гoдини, Канаро си купува истинска цигулка - евтина и обикновена, но въпреки това той е щастлив и мечтата му да притежава един ден истинска цигулка се сбъдва. Професионалният му дебют е в град Ранчос , в покрайнините на Буенос Айрес, с трио съставено  от цигулка, китара и мандолина. Това трио печели известен успех и слава, участвайки на някои партита и обществени събития.
 

Първи крачки в Танго

На 20 години, Канаро е просветен в танго от съседа си бандонеонист и ръководител на танго оркестър – Винсенте Греко. През 1908 Канаро се отдава на танго, свирейки в квартала „ Ла Бока”. През това време той придружава Греко в турнетата му, където популярността му нараства. Внезапно името „Orchestra Tipica се появява, като отговор на желанието на Греко, неговия оркестър да бъде диференциран от тези с по-различни ритми.

Висенте Греко

Четири години по-късно, през 1912, на само на 24 години - Канаро композира първото си танго – „Pinta Brava.



Канаро и Греко стават много успешни: Те постоянно изумяват публиката от цял Буенос Айрес  на главната улица, наречена Calle Corrientes, и на други известни места като Salon La Argentina. През това време, те продуцират техния първи албум, под заглавието „Casa Tagini.

Baile del Internado

1915г. е символична за 26 годишния Канаро: това е годината, в която той започва да дирижира оркестър за първи път. Като условията не са типични за него време - Канаро е поканен да оглавява първия „Baile del Internado, който е комедиен бал, организиран от стажантите в болницата, чиято главна цел е да се подиграват на докторите. Премиерата се помещава в известния „Palais de Glace,  включвайки някой забележителни имена като това на Роберто Фирпо. Същата тази година представя и El Alacran и „Matasano, а по-късно и неговата емблематична „El Internado.


El Internado


Matasano

Обложката на „Matasano (в левия ъгъл се вижда неговото име)

Музикални успехи
Кариерния успех на Канаро е видимо отразен през 1915 година. Неговите танга са толкова популярни, че го канят да бъде звездата в „Bailes de Carnaval” през същата година. Неговото участие е завладяло публиката до такава степен, че го канят отново на „Carnaval” по-следващата година. Трябва да се отбележи, че в този период Канаро променя целия стил на танго, който тогава е приеман от публиката - неговия оркестър е първия, допуснат в аристократичните кръгове, като до преди това танго никога не е успявало да забавлява висшата класа.
Канаро прави и ново трио с бандoнеониста Педро Полито и пианиста Хосе Мартинез, които стават основата на първия „Orchestra Pirincho. Той се разширява, добавяйки Рафаел Риналди като втора виола и Леополдо Томпсън на контрабас. Всъщност през 1917 година, Канаро става пионер, заради добавянето на контрабас към танго оркестър.
Неговата кариера става все по-силна и през 1918 година - Canaro Orchestra свири в „Royal Pigall” и в „Armenonville. След това, Канаро започва да прави от танго комерсиален бизнес, като едновременно менижира три оркестъра наведнъж: един в който свири, друг, който се ръководи неговия брат - Хуан  и трети с другия му брат - Умберто. Неговото трио от оркестри се разширява още повече, с идването на третия му брат - Рафаел.
През 1921 година, Канаро е на 33 години и е поканен да се изяви в престижния „Carnaval Ball в „Teatro Opera в Буенос Айрес. За тази цел той прави немислимото: събира 32-членен оркестър, До тогава никога не е бил прилаган такъв формат на танго оркестър.

Аферата, пистолета и манастира
В края на 1929 година, Канаро започва афера с 24 годишната, удивително красива Аржентинска актриса и танго певица, известна с нейните красиви зелени очи - Ада Фалкон. Тя иска да се ожени за Канаро, но той вече имал брак с Марта Гезауме. Тогава Канаро обмисля развод, но осъзнава, че от финансова гледна точка това би било катастрофа и така продължава да вижда Фалкон като негова любовница.
Аферата им продължава толкова много години, че има вероятност да стане градската мълва. Години по-късно, през 1938-ма, съпругата му го изненадва в звукозаписното му стидио, като намира Ада Фалкон, седнала в скута на Канаро. Марта не може да понесе повече. Изневярата, за която тя се бе измъчвала толкова много години се оказва факт и Марта изкарва пистолет от чантата си като го насочва в главата на Фалкон. Ада получава нервен срив, тя не само,че информира любовника си за нежеланието си повече да пее за него, но и зарязва нейната великолепна кариера. Тя се отрича от публичността и светския живот и започва да се превръща в силна еретичка и ексцентричка. Когато е правила записи, ги е правила с условието, че оркестъра не трябва да я вижда, което ставало като поставяла завеси между нея и оркестъра. За да избяга от феновете си, Тя напускала сградите дигизирана като по-възрастна жена, с бяла перука и бастун.
През 1942 година, Тя изпява последните си две творби. По ирония и двете са на Канаро: „Encadenado Corazon и „Vivire Con Tu Recuerdo. След това се укрива, заедно с майка си в манастира „The Congregation of the Franciscan Third Order”, където живее до края на живота си.

Ето какво казва Франциско Канаро за любовницата си:

“Ада Фалкон е една от най-красивите певици на нашето време. Жена с такъв топъл глас и изключителни интерпретационни умения, тя усещаше танго и го пееше със същата интонация и добър вкус, завладявайки публиката, която я адмирираше и обожаваше. Още млада тя се отказа от артистичния живот, като избира да се посвети на религиозни учения в манастир.”
Когато двама режисиьори решават да правят филм за живота на Ада Фалкон в манастира, Тя прави две признания:
“Аз съм заключена тук, защото имам грях за изкупуване. Като явно този грях е, че съм имала афера с женен мъж.”
След това, Канаро имал още една тайна любов – Ирма Гай (сестра на танго певицата Елизабет Грана),  те имат две деца - Ема и Аржентина Ирма Рафаела Канаро.

                                                          
                                         Франциско Канаро с неговата съпруга- Марта Гезауме

                                                                 
                                                                        Ада Фалкон


Ada Falcón singing Te quiero by Francisco Canaro


Ada Falcón singing Yo No Se Que Han Hecho Tus Ojos by Francisco Canaro (the title is of the love Canaro had for for Falcón)


Вокалиста- Estribillista

С малки изключения, „Orquestas Tipicas” си остава ексклузивно инструментален оркестър. Именно Франциско Канаро през 1924 се отличава като пионер за добавянето на вокален аранжимент към оркестъра, който да изпее  Estribillo- главният компонент на тангото. Това е изглеждало толкова фундаментално за вида си, че този период между средата на 20-те години и края на 30те е получил названието си Ерата на „Estribillistas (Вокалиста) и е факт, че много оркестри са започнали да използват „Estribillistas. Първия по рода си "estribillo", използван от Канаро е Роберто Диас.
В автобиографията си Канаро казва:

“Винаги съм бил критичен към себе си, не съм бил напълно удоволетворен и ми изглеждаше, че в мойте албуми и моя оркестър му липсва нещо: това нещо бе вокала, но не с цел да запълни албума, а за да направи по-интересно музикалното представление. Така и ми хрумна да направя куплетите с  вокал, направих го и ми хареса. Първия ми такъв звукозаписен опит бе  в танго с моя брат Марио: „Asi es el mundo” е младия певец - Роберто Диас.”

Забележителното е, че микрофоните не са били популярни през Ерата на „Estibillistas. Следователно е било ужасно трудно в доста случай вокалиста да бъде чут, до такава степен, че някои са използвали мегафон!
Франция

Годината 1925, Канаро е на 37 и пътува към Париж, където танго е във вихъра си. С него са и неговите estribillistas- Агустин Ируста и Роберто Фугазот, както и пианиста Лучио Демаре. Те са звезден хит в Париж! Тереза Аспрела, която вече била установена в Париж, е била представена на групата - а когато тръгват на турне в Щатите, към тях се прибавя и Линда Телма.
Италия

През 1926г., изтича срока на всички договори на Канаро. Свободен от обвързаноста с работата, той решава да замине за Италия, за да се срещне с баба си Кампана и да види града на рода му, в провинцията Ровиго. Той пътува из страната, където  най-накрая се среща баба си, която обожава, 86 годишна възрастна жена. На връщане, Канаро разказва интересна случка от Милано: той открива разкошен ресторант в стария град, сяда на една маса и поръчва на сервитьора да му донесе автентичното за там “Milanesa”, което го нямало в менюто. Сервитьора се връща с чиния с разбъркани парчета месо. Докато Канаро е удивен и се чуди дали да одобри ястието, дъщерята на собственика, застава пред него с писалка и тефтер искаща автогаф. Оказва се, че сервитьора е работел в Париж, на място, където Франциско Канаро е бил знаменитост. Kанаро кани сервитьора да седне при него, но тъй като е на работа и  не може, застава до него прав и му казва: “ Учителю, вашата музика е красива, много вълнуваща”. Канаро е впечатлен; той става от стола си и го прегръща.

Правата на другите

Канаро е известен с борбата си за правата - както за собственост, така и авторските за композиторите, като е основател на Закона за авторските права. Тази идея за времето си е била нечувана. Кулминацията на усилията му се проявява през 1940 година, когато той създава SADAIC (Sociedad Argentina de Autores y Compositores de Musica – Аржентинско Общество на Автори и Композитори). Той не само стартира това начинание, но и купува имот, където да се помещава.

Дискография

Дискографията на Франциско Канаро по природа е свръхчовешка: при последното преброяване са открити 3792 записа! Най-изчерпателно е описана от Кристоф Ланнер : Дискографията на Франциско Канаро, която е подредена по творби по хронологичен ред по години или по име.

Филмография
 
Канаро е бил удивително успешен бизнесмен и изключително богат, дори повече от Гардел. Забележително изключение е по отношение на  филмите. Той е създал продуценската компания „Rio de la Plata, но почти всичко вложено било изгубено и му се наложило да я продаде. По късно Канаро казва:
“Звуковите филми бяха пълен провал за мен и те ме оставиха безмълвен.”

Канаро е продуцент  на по-долу изброените филми:
  • Ídolos De La Radio (1934)
  • Por Buen Camino (1935)
  • Carlos Gardel's Funeral Rites (1936)
  • Ya Tiene Comisario El Pueblo (1936)
  • La Muchacha Del Circo (1937)
  • Dos Amigos Y Un Amor (1938)
  • Cantando Llegó El Amor (1938)
  • Turbión (1938)
  • Veinticuatro Horas En Libertad (1939)
  • El Diablo Andaba En Los Choclos (1946)
  • Con La Música En El Alma (1951)

Отказването
По-късно Канаро придобива рядката болест наречена Болестта на Паджет и му се наложило да се пенсионира. Той почива в Буенос Айрес през 1964, на 76 години.

Резюме

Цигулар, ръководител на оркестър и композитор, Франсиско Канаро доминира в танго музиката от 1916 до 1935 и остава една от най- влиятелните фигури в света на тангото до смъртта си през 1964. Може би най-популярният танго музикант на всички времена, неговата дискография тежи с над 3700 изпълнения (някои експерти твърдят, че е записал около 7000). Въпреки, че не е бил изключителен инструменталист, Канаро е имал голям успех като артистичен ръководител и диригент - дисциплиниран и иновативен. Лидер в много направления, той има заслуга за не малко нововъведения в танго музиката, между които можем да изброим следните:

- 1916 - замества флейтата с контрабаса на Леополдо Томсън, като по този начин създава, едновременно с Роберто Фирпо, т.нар. Sexteto Típico (традиционен секстет);

-1920 - наема аранжор за оркестъра си (Луис Рикарди), чиито стил слага началото на края на Старaта гвардия;

-1921 - събира оркестър от 32 инструмента за карнавалните танци, който включва и виолончело;

-1924 - въвежда използването на estrebillista (певец, изпълняващ припеви);

-1924 - Канаро и Фирпо увеличават броя на бандонеоните и цигулките, разширявайки секстета и създавайки La Orquesta Típica (традиционния оркестър);

-1933 - записва първата милонга, изпълнявана от танго оркестър (Milonga Sentimental).

В известен смисъл, Канаро не е имал свой собствен стил, но е усещал по-добре от всеки друг пулса на публиката и това е основната причина за неговата популярност, успех и феноменално финансово състояние (той е бил по-богат дори от Карлос Гардел). Неговите танга от 20-те години на миналия век са изключително новаторски, милонгите му от 30-те години са пълни с въодушевление, а валсовете му са опияняващи. Красотата на музиката му е в нейната простота, което е помагало тя да стига до всички на дансинга. Тя винаги е била много високо ценена от танцьорите, тъй като Канаро е използвал всички основни музикални елементи и ги е превръщал в хубави танцувални парчета. Когато слушате изпълненията му, може лесно да чуете мелодията и ритъма, с проста и ясна текстура, както и периодични декоративни фрази, които съспътстват основната мелодия.

     Най-наситеният комозиторски период на Канаро е между 1908 и 1920 г. От неговите най-успешни композиции си заслужава да споменем тангата Adios Pampa Mia, Charamusca, El Chamuyo, El Internado, La Tablada. Madreselva, Nueve Puntos, Sentimiento Gaucho, валсовете Corazon de Oro, Sonar y Nada Mas, Vibraciones del Alma, Yo No Se Que Me Han Hecho Tus Ojos милонгите Milongon, La Milonga de Buenos Aires и много други.

    Оркестърът на Канаро е бил първият допуснат в аристократските къщи, които дълго време се съпротивлявали на тангото. Между 1925 и 1927, той прави голямо турне в Европа и САЩ, постигайки голям международен успех. През 1937, паралелно с дейността на оркестъра си, Канаро започва да ръководи и по-малък студиен състав, свирещ в стила на Старата гвардия. Първоначално тази група се наричала Quinteto Don Pancho, а от 1940 става известна като Quinteto Pirincho.

   Пиринчо също така е един от пионерите на движението за защита на авторските права на композиторите в Аржентина. Той е основател и първи президент на SADAIC - Аржентинското дружество на авторите и композиторите. Сградата на дружеството в Буенос Айрес е построена върху имение, купено от самия Канаро.

   Кариерата на Франсиско Канаро, като композитор и ръководител на оркестър, се простира от 1916 до 1964 и през цялото това време той е допринасял с хумор, изисканост, ритъм, световно признание и делови подход  към големия Танго купон.



Няма коментари: