Лекуващата прегръдка

     или танго терапия...
 

     
Превод от англ.: С. Димитрова

     Танцуването от край време се смята  за  добра физическа тренировка,  дори докторите са доказали, че танца и по-специално Аржентинското танго има добър лечебен ефект. Хора от всякакви възрасти се тълпят на Милонги, под изпълващия залата глас на Гардел. Може би това е извора на младостта, който всички Ние търсим?

    “Танго терапия” е термин който се използва за психотерапевтичното действие на танца  и става популярен начин за повишаване качеството на живот на много пациенти. Използването на танца като вид терапия не е нищо ново, като се смята, че социалната обстановка на танцовата зала и музиката спомага за намаляване на стреса и позитивно стимулират мозъка.  При танцуването не само тялото се лекува, но и се стимулира ума и това се използва при всички хора, които страдат – от  депресия, фобии и дори шизофрения.

     Танго терапията наскоро стана нова форма за лекуване на пациенти, страдащи от неврологични заболявания като Паркинсон и Алцхаймер. Пациенти, страдащи от тези заболявания са изправяни пред непрестанно влошаване на физическото и психическото им състояние и те се нуждаят постоянно от стимулиране на ума, примерно чрез музика.

     Предишните терапии, използвани при пациенти с Паркинсон включват упражнения като ходене, но проучване на Катедрата по Физиотерапия към Вашингтонския университет в Канада,  доказва, че кординацията в танго  по-ефективно подобрява състоянието им, в сравнение с други форми упражнения.

      Намирането на баланс.

     “Видяхме, че движенията в танго се оказват полезни, особенно по отношение на поддържането на баланс и ходенето назад.” казва д­-р Гамон Ерхарт, асистент-професор във Вашингтонския университет и автор на проучването. Тя обяснява, че двигателните умения на пациенти с Паркинсон, изчезват и особенно движения като ходене назад и завътане се извършват трудно, което затруднява изпълняването на ежедневни неща.

      След като прочела проуването на Патриша Маккинли от конференцията на Обществото по Неврология, където се заявява, че танго подобрява мобилността на пациенти, особенно на възрастни хора с крехко здраве, Ерхарт решила да види дали същите резултати могат да бъдат постигнати и при пациенти с Паркинсон. Заедно с Маделин Хакней, докторант и професионален танцьор, провеждат серия от тестове, сравняващи танго със стандартните режими на физически упражнения, както и с по-познати танци за канадците като валс.

“Всички методи за лечение имат сходни резултати, но използването на танго винаги се оказва равен или превъзхождащ другите метод за упражнение.” казва Ерхарт. Подобрение в баланса и повече плавни движения се наблюдават малко след 2 седмици тренировки.

     Ерхарт вярва, че като цяло танцуването има още предимства, но танго специално съдържа някои специфични маневри, които помагат на хора с Паркинсон. Момента с лекуването може би започва от това, че пациента трябва постоянно да е нащрек за следващата стъпка в този труден танц. Кординацията, която трябва да бъде изпълнена в танца, стимулира тяхния мозък правилно за подобряването на баланса.

      
     Лекуващата прегръдка.

     “Вярвам, че танго е полезен, заради близостта, която изисква.  В тясната прегръдка с партньора , пациентите се чувстват сигурни и си позволяват да се движат още и още.” казва Мариса Мараджилиано, секретар на  Сентименто Танго, която е инициатор на първата интернационална конференция по танго терапия, проведена в Росарио, Аржентина.

    “Пациентите се чувстват като протагонисти, когато Те танцуват и това подобрява самочувствието им. Близостта с партньора е жизнена и прегръдката в танго им предоставя физическо усещане.” добавя Тя. Мараджилиано е активна фигура в танго терапията и организира класове с пациенти, страдащи от Паркинсон и Алцхаймер, като класовете са организирани с помоща на „Клиника де Мемориа” в Росарио.

    Според Мараджилиано: “Много пациенти с Алцхаймер стават изолирани от обществото и болестта става доминираща в живота им. С посещаването на класове по танци, Те вземат участие в нещо социално и така отново могат да се наслаждават на физическия контакт, както на комуникацията с други хора.” За пациентите с Алцхаймер стимулирането на ума е жизнено важно за борбата срещу влошаването на паметта.

     За по-старите аржентински поколения, танго предизвиква много спомени. Чрез музиката Те се връщат обратно в младините си, когато цяла вечер са танцували на милонги. “ Когато се пусне музиката, Те моментално разпознават ритъма, разбират кои точно стъпки да изтанцуват и дори помнят текста и си припяват”. “Семейства ми разказват как когато любимите им се връщат от танци имат много за споделяне, нещо, което е нетипично за хора с Алцхаймер, поради изолацията  и липсата на мотивация да участват в каквито и било активности.”

     В Клиника де Мемориа, 30 пациента са били ликувани от Алцхаймер. Д-р Герардо Тиези, директор в клиниката, обяснява, че помагат на пациентите си да възвърнат идентичността си чрез серия от различни упражнения, които сега включват и танцуване на танго.

    “Преди Ние използвахме семпли и стндартни методи за лекуване като физически упражнения и умствени стимулации чрез музика. Но ние забелязахме, че нашите пациенти специално запомнят танго текстовете без проблем и решихме да опитаме и да внедрим танго танцуването като част от упражненията.” Той казва, че обратната връзка е позитивна и пациентите споделят, как танцуването ги кара да се чувстват щастливи.

     Магическата добавка.

    Ерхарт споделя: “Танго терапията се занимава с чувствата и емоциите на хората и подобрява техния начин на живот”. “Докато едни гледат от духовната му страна, Аз се интересувам и от лечебните и научните му ползи и трябва да си призная, че достигнахме до доста интересни открития.”

     Но остава един въпрос, как така точно танго, с песни пълни с трагични любовни истории и бавна, меланхолична музика става терапия, а не примерно диското, което има по-весел ритъм, вдъхновяващи текстове и цветни костюми? Всъщност меренге, салса и още два танца се оказва да имат лечебен ефект. Мараджилиано вярва, че танго е един от малкото танци, където партньорите са сключени в интимна, обгръщаща позиция, създавайки симулиращ физически контакт с лечебен ефект, и че това е ключа към успеха. Именно този по-духовен и психически ефект го прави толкова ефективен.

Това определено доказва, че прегръдката лекува.