"През тази година отново ще отпразнуваме 11 декември, Националния ден на тангото в Аржентина и рождената дата на Карлос Гардел - една наистина знаменателна дата, която специално избрахме през 2004 г. за да създадем нашата организация Тангерин. От икономически съображения този път няма да организираме няколкодневен фестивал, както правихме през последните няколко години. Но ще спазим традицията, която наложихме през изминалите 7 години и ще отбележим подобаващо Деня на тангото на 11 декември! Тази година искаме да посветим събитието на новите български танго школи, преподаватели и музиканти и за целта сме подготвили серия от събития с участието на няколко клуба възникнали през последните 2 години, както и на първата българска музиклана формация посветила се изцяло на тангото. Правим това с надеждата че танго клубовете и танго музикантите в България ще се увеличават и ще помагат за популяризирането на уникалната симбиоза между музика, танц, чувство и състояние на духа наречена ТАНГО! Надяваме се, също така, че на 11 декември ще се присъедините към нас за да празнуваме заедно!"
Историята на Tанго е много колоритна, както и самия танц - произтичащ от народните танци и милонга, съдържащ множество културни влияния.
Надявам се с тази публикация да добиете една обща представа за историята на танца, като не претендирам, че информацията в нея е изчерпателна. За историята на тангото има изписани няколко книги, много легенди и различни гледни точки.
Танго Етимология
Казват, че същността на нещата, се съдържа в името им. Затова, преди да проследим историята на тангото, ще се спрем за кратко върху самата дума - танго.
Макар и не доказани, има голям брой теории за това как думата се формира. Tанго е резултат от множество източници.
Най-широко разпространената теория за това как "танго" думата възниква е:
През 1542г. Аржентина е колонизирана от Испания. През следващите векове, милиони африкански роби са били внесени в страната, като повече от две трети от тях са от Източните и Екваториални региони на Африка, наричани Банту. Барабаненето е основата в музиката и танците, които произхождат от Банту - и до днес – и се нарича Candombé. Тези роби използвали думата „танго”, както за барабан, използван за Candombé, място на което се свири и танцува тази музика, както и за самите танци (В. Роси: Cosas De Negros, Буенос Айрес, 1926; и В. Вега: Danzas Y Canciones Argentinas, Буенос Айрес, 1936).
По-късно, в испанския език в Латинска Америка, думата „танго” постепенно започва да се прилага за танц на негрите - и в крайна сметка за съвременното танго.
Други обяснения за етимологичния корен на думата "танго" са:
* Дума от Африка означаваща затворено пространство или запазено място.
* Определяне на думата Tambo, използвана от търговците на роби за мястото, където са били държани робите.
* В книгата си "Танго: история на изкуството на любовта” Робърт Томпсън Фарис определя списък на производни на африканските думи, свързани с танго, в това число Танга (което означава, фестивал, или церемония по случай края на траур), tanga dungulu (на разходка или пaрадиране), tangala (вървя трудно или залитам), tangala-tangala (ходи като рак), tangama (скок) и taganana (разходка).
* Звукът на Candombé барабан.
* От африкански диалект, в който Tang означава да се докоснат, да се почувства или да сте близо до.
* От Латински – tangere, означаващ докосвам.
* Музикалния историк Карлос Вега пише, че танц, наречен танго е бил създаден през 18-ти век в Мексико, който се е танцувал поотделно, а не с партньор.
* Производна на името на Йоруба, бог на светкавиците и гръмотевиците, Shango, което щеше да звучи като "танго" в Куба.
* Производна на думата tangonette означаваща особена разновидност на кастанети, използвани в танците.
Еволюцията на тангото е схематично изобразена по-долу.
Раждането на Танго
Танго се ражда, като сложен комплекс от освободени роби, имигранти, социална сегрегация, бедност и расизъм. Основните влияния, водещи до създаването на танго, са следните:
Африканските роби и Candombé.
Буенос Айрес е бил основен център за робите от Африка, особено през 1800 г. - когато почти една четвърт от жителите на Буенос Айрес са чернокожи. За разлика от много други страни, на робите в Аржентина бяха разрешени някои ритуали - един от които е наречен Candombé (музика и танц). След като робството е отменено през 1853 г., Candombé продължава да процъфтява, прераствайки в милонга а после и в танго.
За разлика от Аржентинското Танго и Милонгата, Танго-Валса е с много по-потайно минало: по-трудно е да се открие пътя от Waltz, до Vals Criollo, и накрая дo Tango Vals. Но все пак ще се опитаме.
Европейският Валс - European Waltz
Валса - предшественикът на Tango Vals - е много по-стар от тангото. Той разбира се е един от първите танци (останалите са: полка и танго) в които двойката танцьори стоят лице в лице и се допират, докато танцуват.
Валса се превръща в независим, и се идентифицира като танц едва в края на 18-ти век. До тогава, аристокрацията е разрешавала само танци без своеволия; танцьорите е трябвало да бъдат на разстояние един от друг, с може би съвсем леко докосване на ръцете. Валса преобръща това наопаки! Двойките изведнъж започват да се хващат по-близо, ръцете се поставят около тялото и всеки гледа другия в очите.
Буржоазията приема Валса, като по-либерален начин на танцуване и го превъща в символ на отношението си: самоуверен, емоционален, освободен, еротичен. И все пак, докато е на мода във Виена, около 1773г., където е популяризиран, той е шокиращ за масите и аристократите и се счита за "размирен и неприличен" до едва 1825 година.
The Real Academia Española определя валса като танц от немски произход, танцуван от двойки с въртящи и плъзгащи се движения. Той е съпроводен от музика в 3/4 време, обикновено с 16-тактови фрази и бързо темпо. Той произхожда от региона Тирол и името му произлиза от волта, танц също в 3/4 време.
Vals Criollo
Думата креолски (Criollo на испански), описва работническата класа в Аржентина "старата генерация", често потомци на смесена раса с Испански и Африкански произход. Терминът е донякъде отрицателен, става въпрос за някой, който е живял толкова дълго в Аржентина, че се е превърнал в местен. Creoles има много силно влияние върху тангото - почти легендарно - дори репертоара на Карлос Гардел, който е бил известен като креолски провинциален музикант, включва Vals Criollo.
Следните признаци могат да ви подскажат, че вече сте танго-пристрастени.
* Способността ви да танцувате танго се превръща в съществен плюс при търсенето на партньор.
* Измъчвате се в продължение на седмици за цвета и стила на следващите си обувки за танго.
* Думата "Очо" кара тялото ви да се върти принудително.
* Хората на работното ви място знаят, че танцувате танго, но на Вас не ви пука.
* За Вас, светът е разделен на два вида хора: тези, които танцуват танго ... и тези, които нямат посока в живота.
* Вие имате повече танго обувки отколкото обувки в "реалния живот".
* Най-лошата травма за вас не е разбитото сърце, а да си усучете глезена.
* Вие имате твърда позиция за Tango Nuevo.
* Внезапно осъзнавате, че всички хора, които познавате са в милонгата.
* Тясната прегръдка с абсолютно непознати не ви кара да се паникьосвате.
* Можете да организирате вечеря с приятели, без тя да съвпада с уроци, практики или милонги.
* Вие избирате следващата си къща въз основа на количеството полирани дървени повърхности.
* Вие сте депресирани, защото милонгата е отменена.
* Вие сте въодушевени, защото най-накрая сте дешифрирали "това движение".
* Вие действително знаете кой е Карлос Гардел.
* Вие сте се отказали от воденето на бележки ... и между другото неможете да разберете предишните си бележки.
Рожденно име: Juan D'Arienzo
Цигулар, ръководител и диригент, композитор Живее: от 14 Декември 1900 - до 14 Януари 1976г. Псевдоним: El Rey del Compas (Кралят на ритъма) и El Grillio (Малкият щурец)
Геният на Д'Ариенцо се крие в неговата простота, въпреки, че винаги е бил критикуван за това. Едно е ясно: той върна хората по милонгите, като с едно движение направи тангото популярно за всички оркестри по него време. Както Анибал Тройло казва след време: „Смейте се ако щете, но без него, всички ние бихме били без работа!”
Началото
Хуан Д'Ариенцо е роден на 14 декември 1900 г. в околностите на Конгресо - Буенос Айрес. Родителите му, Дон Алберто Д'Ариенцо и Амалия Амендола, са с италиански произход. Той е най-голямото от трите им деца.
През цялата си младост и докато е все още неизвестен, Хуан се ядосва поради разногласията които има с баща си. Баща му настоява да учи право, докато Хуан иска да следва любовта си към музиката. Всъщност, баща му Дон категорично изключва тангото, като професия "без бъдеще", и иска синът му да го наследи като собственик на селскостопанската им ферма. Но Хуан не ще и да чуе затова и от малък се радва на музиката. По-късно си спомня, със съжаление, че е смятан за един „загубеняк” от този когото най-много обича.
По ирония на съдбата, всички деца са изключително музикални: Хуан свири на цигулка от 12-годишна възраст, брат му Ернани е барабанист и пианист, а сестра им Джозефин е пианист и сопран. Майката, за разлика от Дон, оценява и насърчава тази музикалност и ги изпраща в „Mascagni Conservatory”, където Хуан постъпва на 8 години. По-късно той учи в консерватория „Altiban-Piazzini”.
В следващите няколко години, Хуан Д'Ариенцо посещава основно училище „Cornelio Saavedra”, а след това и гимназията „Nacional Mariano Moreno”. Справя се добре и в двете. Той също така помага на баща си, придобива опит в ръководството на бизнеса и е отличен продавач.
Дебюта
Все още тийнейджър Хуан, среща един прекрасен пианист, тийнейджър на негова възраст. Така се заражда едно голямо приятелство: пианистът е не друг, а Анхел Доминго Д'Агостино, и те започват да практикуват заедно. Агенцията по труда им дава възможност да свирят неделя следобед в зоологическата градина - това е дебют в професионалната кариера като музикант за Хуан, който свири на цигулка, Анхел на пиано и Карлос Бианки, техен приятел, който свири на флейта. Те наричат себе си “Ases del Tango” и събират такса от 4 песос за изпълнение. Все пак опитът е горчив, тъй като не успяват да спечелят нищо!
Рожденно име: Rodolfo Biagi
Пианист, ръководител и композитор Живее: от 14 Март 1906 - до 24 Септември 1969г.
Псевдоним: Manos Brujos (Magic Hands) - Магическите ръце (омагьосващите ръце според мен)
Да се оформи един стил и същевременно една личност, в рамките на една много обикновена музикална среда, до известна степен е голямо постижение. Такъв е случаят на Родолфо Биаджи който е роден в квартал Сан Телмо - Буенос Айрес.
След завършване на гимназия, той се отказва от следването, за да се посвети на музиката. Въпреки желанието на родителите си, той e искал да учи цигулка. И така, родителите му предложили сделка - те ще купят инструмента, но той трябва да влезе в Escuela Normal de Profesores "Mariano Acosta" (училище Мариано Акоста). Родолфо е приет в консерваторията на вестник "La Prensa", и там открива, че истинското му призвание е да свири на пиано.
На тринадесет години и без съгласието на родителите си, той прави дебюта си като пианист и свири музикален фон по време на нямото кино (по него време в кината се е извършвал музикален съпровод на филмите без звук). На една от тези вечери, Родолфо е имал късмета, че маестро Хуан Маглио (Пачо) е бил на кино. Впечатлен от Родолфо, той го кани да свири в оркестъра си. В този момент Биаджи е само на петнадесет години!
През следващите години Биаджи свири в няколко танго оркестъра, а през 1930 е поканен от Хосе Разано да акомпанира в няколко записа на Карлос Гардел. Така на 01 април 1930г. записват тангата "Viejo smoking", "Buenos Aires" и "Aquellas farras", фокстрота "Yo seré para ti, tu serás para mi" и валса "Aromas de El Cairo" заедно с цигуларя Антонио Родио и китаристите Агилар Барбиери и Риверол.
Рожденно име: Cayetano Di Sarli
Пианист, ръководител и композитор. Живее: 7 януари 1903 - до 12 януари 1960 Псевдоним: El Señor del Tango (Lord of Tango) - Господарят на танготo
Carlos Di Sarli наричан още Господарят на тангото, е един от най-великите творци в историята на тангото.
Музиката на Ди Сарли има ясен и лесен ритъм, танцувално звучене за начинаещи, като същевременно е достатъчно сложна за по-напредналите танцьори, което дава възможност музиката му да бъде редовно пускана на милонги.
Още от дете Ди Сарли учи класическо пиано. На 13-годишна възраст (за ужас на учителката по пиано и баща му) Ди Сарли отива на турне с трупа в която свири популярна музика и танга.
През 1919 г. създава първия си оркестър в родния си град (Баиа Бланка, Аржентина) и свирят в една чайна. Тои е на 16 години. През тази година той композира първото си танго - the Meditación - но за съжаление то никога не е записвано.
През 1923 г. се премества в Буенос Айрес заедно с брат си Никола Ди Сарли (баритон) и се присъединява към групата на бандонеониста Аета Анселмо който съдейства да се влючат по късно към групата, водена от цигуларя Хуан Педро Кастильо. През 1927 г. Ди Сарли формира секстет (2 цигулки, 2 бандонеона и струнен бас) и на следващата година подписва първият си звукозаписен договор. Mежду 1928 и 1931 г. записва 49 песни със своя секстет в студиото на RCA Victor. В този период изпълнянията му са бавни и мелодични. RCA Victor прекратяват договора му, но Ди Сарли сключва нов с "Brunswick" подкрепен от певицата Mercedes Carni. Те правят заедно 22 записа. През 1934 Ди Сарли се разделя със секстета си, който продължава да свири и става известен като "Оркестър Новел".
Рожденно име: Charles Romuald Gardés
Певец, композитор и актьор. Живее: от 11 декември 1890 - до 23 юни 1935
Псевдоним: El Zorzal Criollo
Карлос Гардел е считан за една от най-известните фигури в тангото. С красив глас на баритон, той често е наричан Кралят на тангото.
Раждането на един музикален феномен
Годината е 1890, ражда се бебето Гардел, с рожденото име Charles Romuald Gardés (Чарлз Ромуалд Гардес), син на Берта Гардес, от която получава фамилията си, понеже баща му (Paul Lasserre) не признава детето си.
Родното място на Гардел е спорно и противоречивo: приема се, че е роден във Франция, тъй като има френски акт за раждане, но има паспорт, удостоверяващ, че е роден в Уругвай. Знае се, че на две годишна възраст отива в Аржентина - и така има три страни, които твърдят че е техен гражданин: Франция, Уругвай и Аржентина.
По данните от паспорта, някои Уругвайци твърдят, че Гардел всъщност е роден в Такуарембо, Уругвай - въпреки, че няма уругвайския акт за раждане. В действителност през 1937 г., когато произходa на Гардел се оспорва, правителството на Уругвай потвърждава, че той е роден във Франция.
Във връзка с това объркване, историкът Луис Фелдман казва за Гардел:
"Понеже не може да се върне във Франция с името на Charles Romuald Gardés, (защото е дезертьор във войната), той си прави паспорт на името на Карлос Гардел, роден в Такуарембо, Уругвай, на 11 декември 1887."
През 1893 г. той пристига в Аржентина като бебе. По-късно, когато е попитан, Гардел казва, че е роден на възраст 2 ½ години в Буенос Айрес.
За трета поредна година, по случай Деня на тангото в София се състоя тридневен Танго Бал -
DIA(s) DEL TANGO.
Организаторите от студио ТангерИН, се бяха постарали да ни пренесат в атмосферата на Буенос Айрес и мисля, че се справиха отлично. Танго-бал, милонги, семинари и демонстрации с аржентинските танцьори - Марио Консилиери и Анабела Диас-Охман, дегустация на Аржентински вина от избата Catena Zapata, танго-оркестър ТAN GO GO с музика на живо, кино прожекция и много други изненади бяха подготвени за привържениците на тангото. За доброто настроение се грижеха DJ A.K.A.D.E.M.I.C. (България) и DJ MARIO CONSIGLIERI (Аржентина).
Тук, можете да видите няколко демонстрации на Mario Consiglieri и Anabella Diaz-Hojman от DIA(s) DEL TANGO 2010, и милонга от 11.12.2010г.
