събота, 25 декември 2010 г.

Карлос Гардел 1890 -1935

Carlos Gardel



Рожденно име: Charles Romuald Gardés
Певец, композитор и актьор.
Живее: от 11 декември 1890 - до 23 юни 1935
Псевдоним:
El Zorzal Criollo

Карлос Гардел е считан за една от най-известните фигури в тангото. С красив глас на баритон, той често е наричан Кралят на тангото.



Раждането на един музикален феномен

Годината е 1890, ражда се бебето Гардел, с рожденото име Charles Romuald Gardés (Чарлз Ромуалд Гардес), син на Берта Гардес, от която получава фамилията си, понеже баща му (Paul Lasserre) не признава детето си.

Родното място на Гардел е спорно и противоречивo: приема се, че е роден във Франция, тъй като има френски акт за раждане, но има паспорт, удостоверяващ, че е роден в Уругвай. Знае се, че на две годишна възраст отива в Аржентина - и така има три страни, които твърдят че е техен гражданин: Франция, Уругвай и Аржентина.

По данните от паспорта, някои Уругвайци твърдят, че Гардел всъщност е роден в Такуарембо, Уругвай - въпреки, че няма уругвайския акт за раждане. В действителност през 1937 г., когато произходa на Гардел се оспорва, правителството на Уругвай потвърждава, че той е роден във Франция.

Във връзка с това объркване, историкът Луис Фелдман казва за Гардел:

"Понеже не може да се върне във Франция с името на Charles Romuald Gardés, (защото е дезертьор във войната), той си прави паспорт на името на Карлос Гардел, роден в Такуарембо, Уругвай, на 11 декември 1887."

През 1893 г. той пристига в Аржентина като бебе. По-късно, когато е попитан, Гардел казва, че е роден на възраст 2 ½ години в Буенос Айрес.



Първите години

Като дете, Гардел получава доста ограничено образование, но неговия гений е в музиката а не в академията, той прекратява своето образование след втората година в гимназията, през 1906 година. След това е обучаван от Жозе Бетиноти, който го нарича El Zorzal Criollo - дрозд на креолски, означава, че гласът му е толкова красив, като на пойна птичка. Той започва да пее в барове, партита и ресторанти, както и на политически срещи.

Гардел казва на майка си, че животът му се насочва към музиката, въпреки, че тя е враждебно настроена към това му занимание, казвайки му, че той не може да се издържа от музика. Гардел продължава, и през тийнейджърските си години печели малко пари, като пее серенади.

1910 е годината, в която той променя името си на Гардел - това е художествен номер в Café O'Rondemann, собственост на братя Traverso. Там става известен с красивия си глас и придобива прякора El morocho del Abasto - тъмнокосият човек от Абасто.

Преди да стане известен.

През 1911 г. на едно свое участие, Гардел среща Хосе Разано, певец в кафенето Еl Pelado в квартал Balvanera. Гардел прави дует с Разано, който една година по-късно се разширява след като в него се включват Франциско Мартино - китарист и певец, и през 1913 г. певеца Саул Салинас. Като квартет, те обикалят провинцията около Буенос Айрес - макар и без особен успех. Салинас напуска групата, следван от Мартино.

През 1913 г. дуото, Гардел и Разано, под името Duo Nacional Gardel-Razzano свирят в престижния кабаре-ресторант "Armenonville". Година по-късно, те свирят в Националния Театър на Буенос Айрес, както и в много други театри на Аржентина. Турнето се разширява и през 1915 посещава Уругвай и Бразилия - където Гардел среща с идола си - Енрико Карузо, който казва за него:

"Molto Bene [много добър] ... Bella voce [красив глас] ... Ще ви дам един съвет: не се оставяйте да бъдете съблазнен от лесни успехи или неправилно разбиране... Откажете всички предложения за промяна на гласа си с един или два по-високи тона... Ако го направите, ще загубите. С изключение на гласа, трябва да имате и безспорен колорит, добра и чиста дикция, отчетлива и точна... Това е най-ценното, то ще ви позволи да възпроизведете вярно всички текстове в подходящия тон."

Карлос Гардел

На 28-ми март 1913 г излиза реклама в списание Fray Mocho на четири двустранни плочи, записани от Карлос Гардел - това са първите му записи!
- La mañanita / Me dejaste
- Mi madre / Es en vano
- Pobre flor / La mariposa
- El almohadón / Brisas de la tarde

През декември 1915 г., след представление в театър Сан Мартин, Гардел е ранен в белия дроб от Ернесто Гевара Линч (бащата на скандалния Ернесто Че Гевара) по време на спор в бара - куршумът остава там през остатъка на целия му живот. Това място, което е посещавано от "бандити, сводници и анархисти, в близост до много публични домове и седалище на сводници", е Palais de Glace (Ледения Дворец) - ледена пързалка и социален клуб - в който след приключване на концертите, Карлос Гардел и неговите приятели - Морганти и Алипи попадат. Antonio Sumaje с прякор Авиаторът, който в продължение на няколко години е шофьор на Гардел, разказва за събитието:

"Мутрите в тези барове не могат да се забавляват без злобни закачки, разрушения, използвайки оръжия и наранявайки хората около тях. За да избегнат да влязат в битка, Гардел и неговите приятели напускат Двореца. Но бандитите не са толкова склонни да се откажат. Борбата е била неизбежна, имайки в предвид, че почти всички от тях са били въоръжени. Карлитос взел смело решение. Отделяйки се от групата, той излезе напред към раздразнените бандити и с жест на добра воля каза: Момчета, не е необходимо да правите това. Ако всички ние идваме да се забавляваме, не трябва да продължаваме по този начин. Когато казва това, те изстрелват един куршум в гърдите му."

Злополучния инцидент за кратко прекъсва кариерата на Гардел. Но по-късно през същата година, Гардел и Разано продължават концертите си, а към тях се присъединява и китаристът Хосе Рикардо, с прякор El Negro.

До този момент, Гардел изключително интерпретира Аржентинска народна музика като Zamba, Chacarera и Queca Tonada. Междувременно през 1917 се случва нещо важно: Гардел решава да се пробва в тангото! Една вечер в Театър "Empire" той пее "Mi Noche Triste" от Samuel Castriota и Pascual Contursi. Това се превръща в тотален хит, и бележи повратна точка, от която Гардел започва да влючва и танга в репертоара си.


Mi Noche Triste


Кариерата му на певец

През 1917 г. той е звездата в първия си филм - който е без звук - нарича се "Flor de Durazno", а освен това издава и поредният си запис на плоча "Cantar Eterno" в дует с Разано на едната страна и соло на другата страна. В годините между 1917 и 1922, Гардел и Разано свирят във всички големи театри на Буенос Айрес и Аржентина, и правят турне в Чили, Монтевидео, Бразилия и Испания. Междувременно, през 1920 г. Разано се подлага на операция на гърлото, и дуото прекъсва временно своите изпълнения. През това време Гардел се среща с неговата (бъдеща) приятелка Изабел дел Вале.

През 1924 година Гардел пее в радио шоу "Low Gran Splendid" в Буенос Айрес, и продължава да записва, с акомпанимента на оркестъра на Франциско Канаро. Кариерата му в крайна сметка обхваща стотици записи, в това число 514 танга.



През следващата година Разано се опасява за гърлото си, и дуета Гардел-Разано пее за последен път. Гардел започва кариера като солист. С Разано като негов мениджър, пътуват до Испания с група "Compañía Rivera-De Rosas" като понякога имат невероятен успех. През 1928 г. той дебютира в Париж, в Театър "Femina" на Шанз-Елизе, на благотворителен концерт. Това изпълнение изстрелва Гардел на международната сцена. Между 1928 г. и 1930 г., той прави турнета в Италия, Франция и Испания, и (през 1931) се снима в главната роля на първия си пълнометражен, с говор филм - "Luces de Buenos Aires". С това поставя началото на филмовата си кариера, която го прави звезда в световен мащаб. Той продължава обиколките си през 1931 г. и 1932 г. до Cote d'Azur, Италия, Лондон, Париж, Виена, Берлин и Барселона - в Ница, дори се сприятелява с Чарли Чаплин. Междувременно неговия китарист Aguilar напуска турнето поради несъгласие с Гардел.

През 1933г. излизат поредица от филми, произведени в Париж: "Espérame", "La Casa es Seria" и "Melodía de Arrabal".

Гардел се връща в Буенос Айрес и през 1933 записва последното си танго - "мадам Ивон", преди да напусне Аржентина - както се оказва за винаги - за да свири в Барселона, Париж, и Съединените щати, където той представя най-популярната радиостанция в света - NBC радио.
През 1934 и 1935 е звезда във филмите "Cuesta Abajo", "El Tango en Broadway", мюзикъла "Cazadores de Estrellas", "El Dia Que Me Quieras" и "Tango Bar".



Любовниците на Гардел

Гардел е известен като мъж с много любовници, привлечени от неговия чар и от неговите лъжи.

Гардел казва за своя любовен живот:

"Обичал съм много пъти в живота ми и имам много приятни спомени от това, тъй като във всичките си любовни афери съм бил щастлив. Във всички тях, съм обичал по различен начин според темперамента на момичето, обстоятелствата и обстановката. Въпреки това, всеки път, когато се влюбя си мисля, че това е времето, когато аз наистина съм обичан...


Предпочитам Латински жени, без съмнение, защото те са от моята раса и следователно те разбират по-добре природата ми, но аз харесвам и всички привлекателни и интелигентни жени."

Известно е, че Гардел е имал много жени, но любовниците които се откорояват в живота му са:

* Изабел дел Вале е най-близката приятелка на Гардел, с която има дълга връзка, от 1920г. - тя е на 14 години а той на 31! О, да! Въпреки, че тя е малка, Изабел живее с Гардел за повече от дванадесет години. Връзката им се разпада често, но всеки път се сдобряват - до 1934 година. Тя се смята за "вечната годеница" на Гардел, въпреки че никога не са встъпвали в брак. Гардел е бил подложен на натиск да подкрепя финансово Изабел и семейството и в такава степен, че веднъж той е написал:

"Аз направих достатъчно и все още правя, като и осигурявам къща и подкрепа за нея."

Някои автори смятат, че е възможно да има изнудване от семейство Дел Вале, тъй като връзката им започва, когато Изабел е малка и Гардел може да е извършил нарушение на закона. Това изнудване никога не е било доказано, обаче.
Карлос Гардел и Изабел дел Вале


* Мона Марис e била актриса с която Гардел е работел за кратко, няма категорично доказателство, че са имали романтична връзка, въпреки че е изключително вероятно, тъй като в интервю тя заявява, че Гардел е:

"Чудесен и много добре изглеждащ човек. Той е достигнал високо интелектуално развитие и изтънченост... Бях силно привлечена от неговата личност и мисля, че е впечатлен от моята. Ние имахме нещо общо: и двамата бяхме родени в следствие на любовта ... Той беше много почитан от жените, не беше агресивен в любовта, независимо от факта, че всички жени са след него. Гардел беше съвършен човек, а аз го познавах достатъчно."

Освен това Изабел дел Вале казва за Мона:

"Тя не е нищо друго, освен едно приключение... Тя го изкуши и Карлос я използва като всеки друг човек би направил."


Мона Марис


* Jeannette / Giovanna Ritana е замесена и с Гардел. Той я среща през 1913 г., когато той отново работи с Разано - и групата посещава публичен дом, управляван от Jeannette Le Ritana чието истинско име е Giovanna Ritana.

Говори се, че стрелбата по Гардел вероятно се дължи на убийци, наети от съпруга на Ritana. Така или иначе, е имало ужасен любовен триъгълник между Гардел, Ritana и нейният съпруг (Garesio). За пореден път Изабел дел Вале, разкрива аферата в едно интервю:

"Аз ще ви кажа за една жена, която, доколкото знам, има връзка с Карлос. Нейното име е Ritana или както и там да се нарича. Тя призна, че е любовница Карлос и че това не е нищо друго, освен едно приключение."

* Sadie Wakefield е една от най-богатите жени в обществото, чийто баща е собственик на "Carreras Tobacco Company", и чийто съпруг е американски индустриалец. Говори се, че Sadie Wakefield обожава Гардел и когато тя го кани да я посети в Париж, плаща всички негови разходи и разходите на неговите приятели, тъй като той не е богат. Освен това, тя плаща много от неговите дългове, и помага за финансирането на неговия първи филм "Luces de Buenos Aires". За съжаление, това е една връзка удобна и за двете страни: от една страна Sadie печели значителни печалби от филма, а от друга страна Гардел опитва да влезе в елита.

Sadie Wakefield

Трагичната смърт

На 23-ти юни 1935 година, Гардел пее последната си песен "Tomo y Obligo" по радиото. На следващия ден той тръгва на турне в Южна Америка, но умира в самолетна катастрофа на върха на кариерата си. Когато самолета тръгва да излита от пистата в Меделин, Колумбия, той се сблъсква с друг на пистата, и двете машини избухват в пламъци.
Милиони фенове в цяла Латинска Америка са в траур. Много хора са отишли да засвидетелстват уважението си, когато тялото му е било пренесено от Колумбия през Ню Йорк и Рио де Жанейро. Хиляди души почитат паметта му по време на двата дни в Монтевидео, преди да бъде погребан. Това е града, в който майка му живее по това време. Тялото на Гардел бе положено в гробището "La Chacarita" в Буенос Айрес. В квартал Abasto, в Буенос Айрес, където Гардел е прекарал детството си, отвори врати музей на Карлос Гардел през 2003 година.


Tomo y obligo

Гардел е все още почитан от Токио до Буенос Айрес. Една известна поговорка от Латинска Америка, служеща за доказателство на вечния му живот и популярността му, се твърди "Гардел пее по-добре с всеки изминал ден." В пръстите на статуята на гроба му почти винаги има горяща цигара, оставени от почитатели. Друг често използван израз в Латинска Америка, е "Veinte años no es nada" (двадесет години не е нищо), идващ от песента "Volver".

Понеже последната песен, на Карлос Гардел, записана преди смъртта му е "Аdios Muchachos", песента започва да се възприема като лоша поличба. В някои милонги, е табу да танцуваш на тази песен, или да използваш фразата за сбогуване.

Чарли Чаплин възхвалявайки Гардел, казва:

"Казах Гардел, че ще има триумфално бъдеще и го посъветвах да се отдаде на киното ... Когато Гардел пристигна в САЩ, той дойде да ме посети, той беше мой гост, което ми даде възможност отново да слушате великолепните му песни ... Дни преди началото на турнето той дойде при мен да му каже сбогом и бяхме заедно известно време. Вече говорейки правилен английски ми каза, че той ще направи обиколка на Централна Америка, идея която аз аплодирам. Можете да кажете на обществото, че с Гардел аз загубих един от най-добрите ми приятели и хората трябва да знаят, че южноамериканските държави не биха  имали по-добър техен представител сред нас. Що се отнася до кинематографичното изкуство, то е загубило една много важна фигура, която никога повече няма да се върне."



Филмография

Филмите в които участва Гардел:

* Flor de Durazno - 1917. Silent. Director: Francisco Defilipis Novoa. Label: Patria Film.
* Luces de Buenos Aires - 1931. Director: Adelqui Millar. Label: Paramount.
* Espérame - 1933. Director: Luis Gasnier. Label: Paramount.
* La Casa es Seria - 1933. Director: Jaquelux. Label: Paramount.
* Melodía de Arrabal - 1933. Director: Luis Gasnier. Label: Paramount.
* Cuesta Abajo - 1934. Director: Luis Gasnier. Label: Paramount.
* El Tango de Broadway - 1935. Director: Luis Gasnier. Label: Paramount.
* El Día Que me Quieras - 1936. Director: John Reinhardt. Label: Paramount.
* Cazadores de Estrellas - 1936. Director: Norman Taurog y Theodore Reed. Label: Paramount.
* Tango Bar - 1935. Director: John Reinhardt. Label: Paramount.


Дискография

Говори се, че Гардел, издава близо 1500 записа. От тях 971 са известни и публикувани, 43 не са публикувани, 10 са на късометражни филми, което означава, че около 500 са в неизвестност.

Списъкът с 971 известни записи е дълъг, като можете да си представите. Някои от тях могат да бъдат намерени в Gardel Discography.

Заслужава да се отбележи, че авторските права са защитени в продължение на 70 години след смъртта на автора, затова музиката на Карлос Гардел вече не е с авторско право!


El Dia Que Me Quieras



Tiempos Viejos



El Rosal



Caminito

Няма коментари: