Карлос Ди Сарли 1903 - 1960

Carlos Di Sarli

Рожденно име: Cayetano Di Sarli
Пианист, ръководител и композитор.
Живее: 7 януари 1903 - до 12 януари 1960
Псевдоним: El Señor del Tango (Lord of Tango) - Господарят на танготo


Carlos Di Sarli наричан още Господарят на тангото, е един от най-великите творци в историята на тангото.
Музиката на Ди Сарли има ясен и лесен ритъм, танцувално звучене за начинаещи, като същевременно е достатъчно сложна за по-напредналите танцьори, което дава възможност музиката му да бъде редовно пускана на милонги.

Още от дете Ди Сарли учи класическо пиано. На 13-годишна възраст (за ужас на учителката по пиано и баща му) Ди Сарли отива на турне с трупа в която свири популярна музика и танга.

През 1919 г. създава първия си оркестър в родния си град (Баиа Бланка, Аржентина) и свирят в една чайна. Тои е на 16 години. През тази година той композира първото си танго - the Meditación - но за съжаление то никога не е записвано.

През 1923 г. се премества в Буенос Айрес заедно с брат си Никола Ди Сарли (баритон) и се присъединява към групата на бандонеониста Аета Анселмо който съдейства да се влючат по късно към групата, водена от цигуларя Хуан Педро Кастильо. През 1927 г. Ди Сарли формира секстет (2 цигулки, 2 бандонеона и струнен бас) и на следващата година подписва първият си звукозаписен договор. Mежду 1928 и 1931 г. записва 49 песни със своя секстет в студиото на RCA Victor. В този период изпълнянията му са бавни и мелодични. RCA Victor прекратяват договора му, но Ди Сарли сключва нов с "Brunswick" подкрепен от певицата Mercedes Carni. Те правят заедно 22 записа. През 1934 Ди Сарли се разделя със секстета си, който продължава да свири и става известен като "Оркестър Новел".

La cumparsita.

La cumparsita - най-известната песен в тангото.
La cumparsita - е най-известната песен в тангото, която веднага се разпознава в целия свят, и като такава изпълва малка част от нашите сърца.
Следват няколко изпълнения на известни музиканти от златната ера на тангото.

La Cumparsita в изпълнение на Карлос Гардел

La Cumparsita на Хуан ДиАренцо

La Cumparsita на Франциско Канаро

La cumparsita - ноти

История на La Cumparsita 

La Cumparsita е композирана от Gerardo Hernan Matos Rodriguez - с псевдоним "Becho", роден 1897 г., син на Емилио Матос собственика на нощен клуб "Мулен Руж", в Монтевидео Уругвай. Говори се, че Родригес е ходел в клуба на баща си и от там става доста пристрастен към музиката.
Родригес композира La Cumparsita около 1915/16г. (тогава той е само на 17 години!)  като карнавална песен. Той е студент по архитектура (не много добър при това, той не успява да завърши). След като написа нотите, Родригес или не разполага с решителност, или може би не разполага с кого да я свири. В същото време, Родригес, е ходел в модерното за него време кафе наричано "Confitería La Giralda". Именно тук той се срещна с един от основните фигури в тангото, големият майстор Роберто Фирпо, който е бил диригент на оркестъра "David 'Tito' Roccatagliata" с Agesilao Ferrazano - цигулката, Juan Baptist Deambroggio "Bachicha" - бандонеон и Alexander Michetti - флейта.

Родригес дава нотите на  Фирпо. Пианистът Доминго Алонсо свързан със случката, в една книга, която той написва по-късно, казва, че Фирпо като експерт е забелязал от пръв поглед това, което е разглеждал, и той незабавно запазва правата адаптации и аранжимент. Получава се така, че Родригес продава труда и авторското право на тангото което е написал - един шедьовър за обществото, обичано завинаги - за нищожната сума от 20 песос! Парите са били разплатени бързо, след като нотите са получени, и музикална къща "Breyer" става собственик  на песента. И така една легенда се ражда....

Бандонеон

Каквo е бандонеонa?  
Бандонеона, показани по-горе, е вид хармоника, която която се държи между двете ръце и чрез бутане (свиване) или разгъване, и натискане на бутоните с пръстите на ръцете издава звук подобен на смесицата на акордеон и църковен орган. Той има съществена роля в танго оркестъра (orquesta tipica), а в действителност се е превърнал в символ на тангото. Неговата красота е в неговата сила, в неговата способност да възпроизведе една печална, тъжна и чувствена мелодия.

История на бандонеона.
Бандонеона е изобретен около 1846 година от Heinrich Band, в Крефелд Германия под името "bandonion" - място, където се очаква да се свири църковна музика. Не е известно кога точно той е пренесен в Буенос Айрес (около 1870 г.), но той става много популярен около 1890г., когато е било установено, че е изключително благоприятен за мелодията на тангото. Името му е било променено от "bandonion" на немски език на "bandonеon" на испански език.

Изпълнител  на бандонеон.
Астор Пиацола, аржентински композитор и изпълнител от края на златната ера на тангото е изтъкнат изпълнител на бандонеон през 20 век. Неговата "Fugata" от 1969г. показва този инструмент. По-долу е показана "Fugata" изсвирена от Black Tango Pro - с не по-малко от три бандонеонa!

Fugata

Ритъм, метрум, такт

Ритъм - Огранизираното движение в музиката, породено от редуването на различни тонови трайности наричаме ритъм;

Метрум е периодичната пулсация, породена от редуването на силни и слаби моменти, наречени метрични времена;

Метрумът организира ритъма без да го ограничава. Той е израз на вродения в човека усет за симетрия и съразмерност на формите, а ритъмът е израз на стремежа към разнообразие. Тясната връзка на метрума и ритъма намират отражение в термина ‘метро-ритъм’, който напълно отразява временната организация на музиката. Метро-ритъмът е основно изразно средство. Според броя на метричните времена, метрумите биват двувременни, тривременни и други.
Метруми, които имат едно силно време и едно или две слаби се наричат прости.
Метруми, получени от логическото сливане в едно цяло на два или повече прости метрума се наричат сложни. Сложните метруми имат едно силно време и едно или няколкото относително силни времна, които представляват силните времена на простите метруми в състава на сложния.
Метрум с определена нотна стойност за едно метрично време е размер.
Той се изразява с числена дроб, на която числителя показва броя на времената в такта, а знаменателя нотната стойност за едно време. Като числен израз на метрума размерът също може да бъде прост или сложен. Сложните размери съставени от еднакви прости се наричат равноделни. Сложни размери, съставени от различни прости размери се наричат неравноделни.

Такт – час от музикално произведение, която започва на силно време и завършва преди следващото силно време.
Акцент – отделянето на даден тон, посредством най-голяма сила или по-голяма продължителност спрямо заобикалящите го такива. Чрез него се определя метрума.
Трайност – зависи от количеството време, през което тонът звучи. Това зависи също и от способностите на звуковия източник да трепти. Тоновта трайност практически се означава с нотни трайности. Те показват относителното времетраене на тона или ни показва, че даден тон е дав пъти по-голям и обратното от друг. За да отразим абсолютното времетраене на тона е необходимо темпо и метрономно указание. Абсолютната трайност се измерва с метроном.
Синкоп - Явление, при което силното време се премества на предидущото слабо, при което се получава встъпване на слаб метричен момент, който е продължил да звучи и през следващия силен метричен момент.