вторник, 1 февруари 2011 г.

Хуан Д'Ариенцо 1900 - 1976

Juan D'Arienzo



Рожденно име: Juan D'Arienzo
Цигулар, ръководител и диригент, композитор
Живее: от 14 Декември 1900 - до 14 Януари 1976г.
Псевдоним: El Rey del Compas (Кралят на ритъма) и El Grillio (Малкият щурец)

Геният на Д'Ариенцо се крие в неговата простота, въпреки, че винаги е бил критикуван за това. Едно е ясно: той върна хората по милонгите, като с едно движение направи тангото популярно за всички оркестри по него време. Както Анибал Тройло казва след време:
„Смейте се ако щете, но без него, всички ние бихме били без работа!”

Началото

Хуан Д'Ариенцо е роден на 14 декември 1900 г. в околностите на Конгресо - Буенос Айрес. Родителите му, Дон Алберто Д'Ариенцо и Амалия Амендола, са с италиански произход. Той е най-голямото от трите им деца.

През цялата си младост и докато е все още неизвестен, Хуан се ядосва поради разногласията които има с баща си. Баща му настоява да учи право, докато Хуан иска да следва любовта си към музиката. Всъщност, баща му Дон категорично изключва тангото, като професия "без бъдеще", и иска синът му да го наследи като собственик на селскостопанската им ферма. Но Хуан не ще и да чуе затова и от малък се радва на музиката. По-късно си спомня, със съжаление, че е смятан за един „загубеняк” от този когото най-много обича.

По ирония на съдбата, всички деца са изключително музикални: Хуан свири на цигулка от 12-годишна възраст, брат му Ернани е барабанист и пианист, а сестра им Джозефин е пианист и сопран. Майката, за разлика от Дон, оценява и насърчава тази музикалност и ги изпраща в „Mascagni Conservatory”, където Хуан постъпва на 8 години. По-късно той учи в консерватория „Altiban-Piazzini”.

В следващите няколко години, Хуан Д'Ариенцо посещава основно училище „Cornelio Saavedra”, а след това и гимназията „Nacional Mariano Moreno”. Справя се добре и в двете. Той също така помага на баща си, придобива опит в ръководството на бизнеса и е отличен продавач.

Дебюта 



Все още тийнейджър Хуан, среща един прекрасен пианист, тийнейджър на негова възраст. Така се заражда едно голямо приятелство: пианистът е не друг, а Анхел Доминго Д'Агостино, и те започват да практикуват заедно. Агенцията по труда им дава възможност да свирят неделя следобед в зоологическата градина - това е дебют в професионалната кариера като музикант за Хуан, който свири на цигулка, Анхел на пиано и Карлос Бианки, техен приятел, който свири на флейта. Те наричат себе си “Ases del Tango” и събират такса от 4 песос за изпълнение. Все пак опитът е горчив, тъй като не успяват да спечелят нищо!


През 1917г. Хуан сеща Карлос Посадас, изтъкнат композитор, цигулар, диригент на оркестър и една от най-великите личности от старта гвардия в света на Тангото. След това Д'Ариенцо започва работа в оркестъра на театър "Avenida”. Посадас става наставник и възпитател на Хуан, и когато година по-късно той умира (на 33 години само) - това сериозно въздейства на Д'Ариенцо, който гледа на него, като на истински приятел.

1919 г. е много успешна за Хуан, той е нает от престижния „Teatro Nacional”. По-късно на 25 юни същата година, дебютира на премиерата „Arata-Simari-Franco company”. Спектакълът е „El Cabaret Montmartre”, комедийна пиеса на Алберто Новион. В интервю през 1949г. Д'Ариенцо си спомня за това преживяване седното:

„Д'Агостино и аз на цигулката, присъствахме на премиерата на пиесата от Алберто Новион - „El Cabaret Montmartre”... Свирехме в малък танго оркестър, воден от нас, придружени от Los Undarias, известна танцьорка и нейния партньор Еl Morocho Portuguesa, две канженге-танго звезди.”

El Grillo

През 1920г Д'Ариенцо се пробва в други видове музика, особено джаз: той свири в „La Jazz Select Lavalle” и в много известният оркестър „Orquesta de Nicolás Verona”. Освен това, той свири в театрални оркестри и в нямото кино. През тези няколко години спечева първия си прякор: считан за посредствен цигулар, с рязък тон, хората започват да го наричат с незавидното име "El Grillo" (или Еl Grillito) – Малкият Щурец! За щастие на Хуан, този псевдоним бива забравен след известно време. Д'Ариенцо печели значителна известност с изпълненията си по новата радио станция „El Mundo”.

За кратко се връща в тангото през 1926 г., където свири на цигулка в „La Orquesta Típica Paramount” към филм със същото име.

Първият оркестър който той формира, през 1928 г., се състои от Алфредо Мазео, Луис Куерво и Хуан Д'Ариенцо - цигулки; Кириако Ортиз, Николас Премиан и Флорентино Октавиано - бандонеон; Висенте Горесе - пиано; Хуан Карлос Пуглиси - бас, и Карлос Данте - вокалист.

Раждането на "Златната ера”

Има много хора, които вярват, че "Златната ера” на тангото е неразривно свързанa с Хуан Д'Ариенцо, и те са прави, наистина!

Историята е следната: през 1935 г. (когато Хуан е на 35 години) композитора Пинтин Кастеланос представя едно ново танго на Д'Ариенцо наречено „La Puñalada”. Оркестърът - с новия си пианист Родолфо Биаджи - препоръчва да се промени ритъма от 4/4 в този на милонгата в 2/4. В началото маестро Д'Ариенцо не е съгласен: той не разрешава да свирят различни стилове и да променят ритъма. Но една нощ, Д'Ариенцо закъснява и оркестъра започва да свири без него - и какво се случва? Нещо феноменално! За един миг музиката се превръща в безспорен хит! Оркестъра коментира така:

„На 09 юли хората танцуваха с такъв хъс, и със силни викове и ръкопляскания поискаха Д'Ариенцо да продължи с този нов стил. И така директорът не е имал друг избор, освен да продължи да го свири цяла нощ.”

Казват, че Д'Ариенцо връща тангото на танго-танцьорите! С този начин на свирене той привлича интереса на младите хора, като не само обновява цялата сцена в тангото, но и го прави да изглежда по-шик. От този момент Хуан става знаменитост и неговата кариера тръгва нагоре. Много по-късно, през 1950 г., когато Д'Ариенцо отново записва милонгата „La Puñalada” като по-бърза версия, тя ще бъде първият танго запис продаден в над 1 милион копия.





La Puñalada от Хуан Д'Ариенцо


Оркестърът на Д'Ариенцо бързо става изключително популярен сред танцьорите привличайки тълпи от почитатели и превръщайки се в основна движеща сила за възраждането на тангото през 40-те години на 20 век. Много оркестри по това време се опитват да имитират енергичния ритъм на Д'Ариенцо, тъй като точно това е което публиката иска. Като музикален ръководител, Д'Ариенцо непрекъснато усъвършенства танго ритъма, работейки с изклчючителни музиканти. Освен Родолфо Биаджи, който напуска оркестъра през 1938, между тях се открояват пианиста Фулвио Саламанка и бандонеониста Ектор Варела, които също впоследствие се отделят от Д'Ариенцо и създават свои много успешни оркестри.




Desde El Alma от Хуан Д'Ариенцо





Hotel Victoria от Хуан Д'Ариенцо

Освен това през 1935г. Д'Ариенцо записва първия си албум в студиото на RCA Victor в който са включени и песните: валса „Desde El Alma” и тангото „Hotel Victoria”

Оркестър типика на Хуан Д'Ариенцо – „D'Arienzo's Tipica Orchestra” свири с магнетичен, красив звук който е в перфектна хармоня с танцьорите. Музиката им става изключително успешна. Радио „El Mundo” излъчва тяхната музика в цялата страна, популяризирайки Ренесанса на тангото „La Década Del Cuarenta” (през четиридесетте години). Тя до такава степен е прегърната от хората, че за следващите две десетилетия определя стандартите за другите оркестри и музиканти, като кара много хора да променят стила си копирайки от тях.

Според самия Д'Ариенцо, "тангото е, преди всичко, ритъм, енергия, сила и характер". Освен неповторимия ритъм, музикалния стил на Д'Ариенцо има няколко други важни характеристики. Една от тях е основополагащото участие на пианото. При музиката на Д'Ариенцо пианото има две роли: първо, да маркира темпото и ритъма и, второ, да украсява мелодията, понякога изпълнявайки контра-мелодия, понякога - орнаменти. Д'Ариенцо и Биаджи са имали сходни идеи за ролята на пианото в оркестъра и след като Биаджи напуска, неговите заместители са свирели на пианото по неговия начин.

Хуан Д'Ариенцо дирижира пред оркестъра


Хуан Д'Ариенцо с оркестъра си


След напускането на Биаджи през 1938 г., Д'Ариенцо привлича Фулвио Саламанка които да свири в стила на Биаджи, за да се осигури приемственост на успеха. В този момент Д'Ариенцо е провъзгласен за цар и господар на нощен Буенос Айрес. Както самият той казва:

„С мен, сто хиляди танго оркестри и квартални клубове процъфтяват.”

Кое е това нещо в стила на оркестъра за което най-често се говори, аплодира и обича? Първото е типичното свирене на пиано на Родолфо Биаджи: твърд ритъм, еднакво подчертани равномерни четири удара в един такт, както и допълване на мелодията с ритъма. Следващото е цигулката: обикновено в солово изпълнение, подчертаваща бандонеона.

„Младите хора ме харесват. Те харесват мойте танга защото те са ритмични, с енергично и бързо темпо. За младите хора движението е щастие. Ако свирим за тях мелодичен танго ритъм, те със сигурност няма да го харесат. Сега има добри музиканти и големи оркестри и това, което си мислят е, че каквото и да свирят е танго. Но това не е така. Ако те нямат темпо - това не е танго. Те си мислят, че могат да направят популярен нов стил и може би ще са късметлий и ще успеят, но аз продължавам да мисля, че ако в мелодията няма ритъм, няма да е танго. Като професионалисти аз уважавам всички тях. Но това което правят не е танго. И ако аз греша, това означава, че повече от петдесет години, аз съм грешил."

Оркестъра на Д'Ариенцо е на базата на пет цигулки, контрабас, пет бандонеона, солист и пиано. Той рядко свири с по-малък оркестър, и по-често прави изпълнения с много по-голям.

Дирижирането на Д'Ариенцо е било крайно непоследователно: акробатики, комичен на сцената, понякога много близо до музикантите от оркестъра, умолявайки ги да бъдат по-живи, почти оказващ натиск върху тях. Най-забавното нещо, което можете да видите в някои от неговите изключителни видеоклипове.


"Loca"  - Хуан Д'Ариенцо

Д'Ариенцо казва:

„When I direct I am justifiably natural. And I transform. As I direct I take what I feel. Simultaneously I pass on my feelings to the musicians and they, to the public... Before I directed with the baton, now with my own hands: they are more expressive."

Ето едно друго описание:

„Гледали ли сте някога старите черно-бели кадри по телевизията, където Д'Ариенцо стои пред групата си? Той се изгърбва, скача, смее се демонично, прави физиономии и се държи просто като смахнат човек... Той прави Миг Джагър да изглежда като принц Чарлз с пръчка в задника си. Той стои пред музикантите като един луд елф и сигурно ще си помислите, че се чувстват неудобно. Но групата се усмихва и се търсят с поглед един друг. Ето го отново. Защо той не може да се успокои? Споменах Мик Джагър, но разликата е там, че Мик усилено се опитва да изглежда добре, а Д'Ариенцо изглежда като глупак и никой неможе да му помогне. Той е напълно глупав. Той знае как изглежда, но толкова пиян от своя ритъм се прави на клоун понеже няма какво друго да направи. Той се тресе като куче от вибрациите на собствената си музика. Чувал съм хора да се извиняват за поведението му, и да се опитват да му го обяснят, но това е грешно, грешно, грешно...”

El Rey del Compas – Кралят на ритъма

Хуан Д'Ариенц - оркестъра в кабаре Шантеклер 1937г.

През 1937 г., е наречен с прякора: „El Rey del Compas” - "Кралят на ритъма". Авторът на този псевдоним е Анхел Санчез Кареньо, известен още като „Кубинският принц”, управител на кабаре Шантеклер. Псевдонимът е използван често по радиото и така остава за винаги залепен за него.


През 1940 г. (не е имало телевизия тогава) Хуан Д'Ариенцо (горе в дясно) е една от четирите големи звезди в „Buenos Aires Carnaval” на радио “El Mundo”!

1940 - Carnaval


Cantor Estribillista

През това време, се появява "estribillista" - при което певците изпълняват един куплет или припев в средата на една песен. Oркестъра на Д'Ариенцо е един от първите, които има в редиците си един певец или певица "estribillista". Уругваеца Валтер Кабрал е един от първите певци с които оркестъра на Хуан Д'Ариенцо прави записи.

Оркестърът на Хуан Д'Ариенцо, с неговите многобройни превъплъщения, прави записи от 1928г. до 1975г. – това са невероятни 47 години! В хронологичен ред, като „Cantor Estribillista” използвани в оркестъра сa:

* Carlos Dante
* Rafael Cisca
* Walter Cabral
* Mario Landi
* Alberto Echagüe
* Alberto Reynal
* Carlos Casares
* Vicente 'Tito' Falivene (Héctor Mauré)
* Juan Carlos Lamas
* Armando Laborde
* Rodolfo Lemos
* Jorge Valdez
* Mario Bustos
* Horacio Palma
* Héctor Millán
* Osvaldo Ramos
* Libertad Lamarque
* Antonio Prieto
* Mercedes Serrano

Алфредо Де Анджелис, Анхел  Д'Агостино и Хуан Д'Ариенцо


Пианисти

Пианото е това което дава уникалния музикален ритъм в музиката на Д'Ариенцо. Пианисти в оркестъра на Д'Ариенцо в хронологичен ред са:

* Vicente Gorrese
* Nicolás Vaccaro
* Juan Polito
* Luis Visca
* Juan Carlos Howard
* Alfonso Ramiro Lacueva
* Juancito Díaz
* Lidio Fasoli
* Rodolfo Biagi
* Carlos Giampetruzzi
* César Zignoli
* John Polito
* Jorge Dragone
* Fulvio Salamanca
* John Polito (again)

Въпреки голямото си международно признание и факта, че Д'Ариенцо постоянно иска да изпълнява в други страни, в действителност той никога не свири в друга страна освен в Уругвай. Причината за това? По думите на Д'Ариенцо:

„ Една нощ Карлитос ми каза: "Виж, Хуанчито, мисля си, че ще умра в самолет". А аз му отговорих: "Спри с тези абсурди, и не говори глупости". Но това не беше глупост. Той го предвиждаше. По тази причина никога не съм искал да летя със самолет ... След това, което се случи с Гардел, имам страх от самолета!”


Интересна история, която той разказва е как император Хирохито, който е бил голям любител на танго музиката, изпраща чрез японското посолство празен чек за Д'Ариенцо и неговия оркестър, които да свирят в Япония. След както Д'Ариенцо отговаря с "не", поради страха си от летенето, императора го моли да пътува с кораб. Но тъй като по него време пътуването е 40 дни, той отново отказва. Дори когато императора изпраща подводница за него, Д'Ариенцо пак отказва с мотива да не би Япония през това време да влезе в друга война.

За себе си със свои думи...

В моменти на самоанализ, Д'Ариенцо казва за музиката си:

"От моя гледна точка, тангото е всичко, ритъм, енергия, сила и характер. Първоначалното танго, това на старата школа (Guardia Vieja) е всичко това, и ние трябва да се опитаме всячески да не го загубим. Защото, ние забравяме, че Аржентинското танго влезе в криза преди няколко години. Макар и звучейки нескромно, направих всичко възможно то да се върне отново. Според мен голяма част от вината за залеза на тангото е на певците. Имаше време, когато танго оркестъра не беше друго, а просто претекст за участието на певеца.”

„Музикантите, включително и диригента, до известна степен са не повече от корепетитори на някоя известна звезда. За мен това не трябва да е така.”


„Тангото е и музика, както досега съм казвал. Бих добавил, че по същество е музика. В резултат на това, оркестъра, които го свири, не може да остава в сянка докато прожекторите осветяват само певеца.
Напротив, тя е за оркестри, а не за изпълнители.”


„Човешкият глас не е, и не трябва да бъде нещо друго, освен инструмент в оркестъра. Да жертваш всичко заради певеца звезда, е грешка. Аз се противопоставям срещу тази грешка, която е причинила кризата в тангото и поставям оркестъра на преден план, а певеца на неговото място – в оркестъра. Освен това, аз се опитах да спася неговата мъжка сила, която е била загубена поради много обстоятелства. По този начин и според мен аз пресъздавам ритъма, енергичност, сила и характер, което отличава тангото в света на музиката, и което то е загубило поради причините по-горе. За щастие, кризата е временна и днес тангото е възкресено, нашето танго, с жизнеността от своите най-добри времена. Моята основна гордост е възможноста да допринеса за възраждането на популярната ни музика.”

И по-късно:

„През 1937 г. ръководители на състава бяха: Освалдо Фреседо, Хулио де Каро и други, но тангото е било напълно не запомнящо се. След това аз започнах да свиря в различен ритъм и го върнах на мястото, което заслужава.„

През 1975 г. той казва:

„В основата на моя оркестър е пианото. Смятам, че то е незаменимо. Когато пианиста ми, Полито е болен, аз го заменям с Хорхе Драгоне, и ако нещо се случи по-късно, аз съм загубен. Тогава четвъртата цигулка се явява като основен елемент. Тя трябва да звучи като виола или виолончело. Аз събирам в групата си пиано, контрабас, пет цигулки, пет бандонеона и трима певци. По-малко членове, никога. Понякога за записи използвах до десет цигулки .... „
"Ако музикантите се върнат към чистотата на 2/4 ритъм, ще възкресят ентусиазма към нашата музика и благодарение на съвременните средства за разпространяване, ние ще придобием голяма международна важност.”
В едно интервю за списание той казва:

"Моят оркестър винаги е бил труден, оркестър с много движение, много енергичен и с ярък ритъм. И това е така, защото в тангото за мен има три неща: ритъм, въздействие и нюанси. В един оркестър трябва да има най-вече живот. Ето това е което правех повече от петдесет години. И когато Принцът ми даде прякора, си помислих, че това е ОК, че той е прав.”

Хуан Д'Ариенцо умира един месец след този цитат, и е погребан в Буенос Айрес - Cementerio de la Chacarita (най-голямото гробище в Аржентина).

Оркестъра на Д'Ариенцо продължава успешната си изпълнителска дейност дълго след края на Златната ера, оставайки верен на ритмичния си стил. През 1973 Д'Ариенцо започва да изпитва сериозни здравословни проблеми и позволява на музикантите и певците си да се изявяват без него под името Los Solistas de D'Arienzo (Солистите на Д'Ариенцо). Те продължават да го правят и след смъртта му през 1976, като понякога, от правни съображения, името им се съкращава на Los Solistas (Солистите).

Най-добрите му композиции...


Сред многото композиции, ето някои от най-добрите заглавия:

* Felicia
* Hotel Victoria
* Rodriguez Peña
* Derecho Viejo
* Don Juan
* El Entrerriano
* Rawson
* Nueve de Julio
* Chirusa
* Él Vino Triste
* Nada Más
* No Nos Veremos Nunca
* Ya lo Ves
* Remembranzas


"Remembranzas" от Хуан Д'Ариенцо

La Cumparista

Д'Ариенцо интерпретира и записва „La Cumparsita” не по-малко от 8 пъти, през различни периоди от време, която се продава в повече от няколко милиона копия! (при различните източници варира като започва от 2 и достига до 14 милиона!!) Тя е записвана през 1928, 1929, 1937, 1943, 1951, 1963 и 1971 година. Версията от 1951г. се счита за най-добра:




"La Cumparsita" - Хуан Д'Ариенцо 1951г.

Филмография

Хуан Д'Ариенцо участва в следните филми, като актьор или композитор:

* Tango (1933)
* Melodías Porteñas (1937)
* Gente Bien (1939)
* Yo Quiero Ser Bataclana (1941)
* El Cantor Del Pueblo (1948)
* Otra Cosa Es Con Guitarra (1949)
* Alma De Bohemio (1949)
* Al compás De Tu Mentira (1950)
* La Voz De Mi Ciudad (1953)
* Una Ventana Al Éxito (1966)
* The Tango Lesson (1997)

Дискография

По последни данни има над 1007 записа на Д'Ариенцо и неговия оркестър! Подробен списък се намира в дискографията на Хуан Д'Ариенцо.

С музикална кариера, продължила над 50 години, Хуан Д'Ариенцо, с прозвище "Кралят на ритъма" е, несъмнено, един от най-великите танго изпълнители и шоумени. Днес записите на неговия легендарен оркестър са задължителна част от всяка танго колекция и неговия заразителен ритъм продължава да вдига на крака танцьорите от всички възрасти и поколения.






Няма коментари: