Рожденно име: Ástor Pantaleón Piazzolla
Композитор, режисьор и музикант (свири на бандонеон)
Живее: от 11 март 1921 г. - до 4 юли 1992
Псевдоним: El Tigre del Bandoneón (The Tiger of the Bandoneón)
Астор Пиацола е известен с това, че е наричан баща и създател на Танго Нуево - нов и революционен стил, в който джаз ритми и класическата музика се смесват с тангото. В началото Танго Нуево е било отхвърлено в родината си - Аржентина, но в крайна сметка е оценено и признато в цял свят.
Първите години
 |
| Висенте Пиацола и Асунта Манeти с Астор Пиацола |
Астор Пиацола е роден на 11 март 1921 година в Мар дел Плата, крайбрежно селище, на четиристотин и двадесет километра южно от Буенос Айрес, Аржентина. Той е единственото дете на Висенте Пиацола и Асунта Манети, с италиански произход - всичките баби и дядовци са били италиански имигранти, които се преместват да живеят в Аржентина. Раждането му е трагедия: десния крак е ужасно усукан в следствие на полиомиелит, и като дете той претърпява многократни операции, докато се коригира, макар че остава с един крак малко по-къс от другия. Този факт силно се отразява върху родителите на Астор. Майка му, така и не се решава да има повече деца. А баща му, според Астор:
"Предлага, да направи всичко забранено за мен, така че не да бъда един самотен човек, човек с комплекси. Ако ми забраняваха да плувам, той ми нареждаше да плувам."
Висенте чува от приятели, че могат да живеят добре в Америка, и така когато Астор е на 4 години, семейството му се премества в Ню Йорк. Първоначално са били в Ню Джърси, и са работили по жп-линиите. По-късно, по време на сухия тежим, те незаконно са пренясяли алкохол през границата. След това се преместват в Манхатън, в близост до италианския квартал наричан - Малката Италия, и в близост до най-голямата еврейска общност в света. По него време Астор печели малко джобни пари от гасене на свещи в местната синагога, за което по-късно казва, че:
"Моето ритмично акцентиране, 3-3-2, е сходно с това на еврейската популярна музика, която слушах по сватбите."
Бащата на Астор си намира работа като бръснар, в магазин собственост на Сицилианец, свързани с мафията - Никола Скаботиело. Един ден, когато Астор е нападнат от улична банда, Скаботиело изпраща известие, което гласи: "Никога повече не докосвайте сина на Пиацола отново". И така Астор остава незасегнат след това.
Ню Йорк се харесва на Астор и той започва да се справя сравнително добре, научава се да говори английски с Ню Йоркски акцент, който той запазва за цял живот. Освен това учи испански, френски и италиански език. Междувременно Астор е агресивен и е изгонен от училище за побои. Той получава прякора Lefty, защото има силен удар с лявата си ръка.
През 1929 г. едва на осем години, бащата на Астор Пиацола харчи 18 долара, като му купува бандонеон. Пиацола казва за този подарък:
"Първият ми бандонеон е подарък от баща ми, когато бях на осем години. Той беше опакован в кутия, и аз бях много щастлив, защото си мислех, че това са ролковите кънки за който бях молил толкова много пъти. Беше голямо разочарование за мен, защото вместо един чифт кънки, намерих един продукт, какъвто никога не съм виждал през живота си. Татко седна, постави го на краката ми, и каза: "Астор, това е инструмент на тангото. Искам да го научиш." Първата ми реакция беше да се ядосам. Тангото беше музиката, която слушах почти всяка вечер след като се върнех от работа. Аз не го харесвах."
В друго интервю той казва:
"За да доставя удоволствие на стареца, аз несръчно се опитвах да се науча, и беше ужасно зле."
В интервю след доста години, Астор Пиацола казва за бандонеон-а:
Астор Пиацола - говори за бандонеона
През 1930 година по време на депресията, семейство Пиацола се връща - за кратко - в Мар дел Плата в Аржентина. За Астор това е труден момент, тъй като всичко около него е непознато, неговите приятели в училище му се подиграваха, присмиваха му се, че не може да говори на техният испански жаргон (виж Lunfardo). Но Астор има силен удар, и скоро тяхният смях спира. След девет месеца в Аржентина, Висенте осъзнава, че "тревата там не е по-зелена", и семейството се връща в Ню Йорк.
Когато е на 11, Астор има известен успех свирейки на бандонеон на сцената, а местните вестници пишат впечатляващи статии за него. Той започва да взима уроци с Andres D'Aquila. Прави и първият си (не комерсиален) запис, Marionette Spagnol в Radio Recording Studio. Година по-късно, Астор композира първото си танго "La Catinga", което никога не е било записвано.
Пиацола обикаля по джаз сцените в Ню Йорк, огромен брой по него време, промъквайки се тайно в клуба (той е бил непълнолетен), където Дюк Елингтън, Cab Calloway, Бени Гудман и други икони в музиката са свирили. Пианистът и техен съсед, Бела Вилда, който е бил студент на Рахманинов, учи Пиацола на пиано и го запознава с класическата музика. Пиацола става обсебен музиката на Йохан Себастиан Бах, която Вилда свири. Тази музика има огромно влияние върху него, и в действителност Вилда учи Пиацола да свири Бах на бандонеон. По-късно Астор описва Вилда, като първия си велик учител:
"Живеехме в една много дълъга къща и там, в задната и част, на двора имаше прозорец, от който се чуваха звуците на пиано. То ме хипнотизираше, аз стоях до него. По-късно разбрах, че това е пиеса от Бах и че пианиста практикува по девет час на ден. Това беше Бела Вилда и скоро той стана моят учител. Баща ми и аз почукахме на вратата му и когато той я отвори, бях озадачен от голямото пиано и пакета цигари "Camel", който тои пушеше. Това ме привлече и аз си помислих, колко хубаво би било да свиря на пиано пушеики цигара... Мама нямаше пари и тъй като тя е работила като маникюрист, се съгласи да се грижи за ръцете му безплатно, разбира се, и два пъти в седмицата му носеше чиния с ньоки или равиоли. Моят учител обичаше тестени изделия."
Пиацола среща Гардел
Казват, всичко с времето си и разбира се това е толкова вярно! Годината е 1933 и Астор е на 12, когато баща му - който е огромен фен на Карлос Гардел - разбира, че иконата му е в града. Висенте има налудничава идея да направи дърворезба в чест на Гардел и моли Астор да му я занесе. Когато Астор достига да сградата, в която живее Гардел, и нахлува щастлив вътре, среща музикалният му помощник Алберто Кастелано, който изглежда като, че се е загубил. За късмет на Астор, той е забравил ключовете си вътре в стаятa. Нашият млад доброволец - Пиацола, се изкачва по пожарната стълба и влиза през прозореца, за да събуди спящия Гардел. Но Астор обърква текстописеца Алфредо ле Пера за Гардел и го събужда. Алфредо реагира агресивно, докато не осъзнава, че Астор е само момче а не крадец. В крайна сметка Гардел е намерен и приема подаръка, дори му дава подписана снимка.
Едно нещо води до друго - Гардел и Пиацола стават добри приятели, наслаждавайки се на кухнята и Латинската музика, които се срещат в семейството на Пиацола, Гардел чувства носталгия за Аржентина. В крайна сметка поради лошото му владеене на английския, Гардел наема Астор като негов преводач, и след като вижда и музикалните му способности, го използва като музикант на бандонеон, макар и само в частни тържества. Пиацола участва във филма на Гардел - "El Dia Que me Quieras" - където играе кратка роля, както едно вестникарче , за $ 25. Пиацола счита този филм за паметен в живота си.
 | ||
| "El Dia Que me Quieras" Астор Пиацола е първият в ляво, в средата е Карлос Гардел |
Гардел дори предлага на Пиацола да го придружи в световното му турне, като асистент - но бащата на Астор отказва предвид факта, че той е само едно момче на 14 години. Това е един много щастлив отказ за Астор. На негово място заминава Хосе Морено, който заедно с Гардел загива в самолетната катастрофа на 23-ти юни 1935 г. в Меделин, Колумбия.
Разбира се тангото има голямо влияние върху младините на Пиацола, но човек трябва да знае, че той е много по-многопластов от това. Например, докато в Ню Йорк, баща му купува боксови ръкавици Астор решава, че иска да стане боксьор! Но тази "кариера" е доста кратка, след като губи в мачовете срещу приятели на Роки Грациано и Джейк Ла Мота. Все пак това, което научава Пиацола, е устойчивостта да издържа в суровият и критичен свят на музиката. В едно от своите интервюта за "Гардиън", Пиацола каза:
"Ако искате да промените тангото, по-добре научете бокс, или някои други бойни изкуства. "
Завръщане
Докато Астор се наслаждава на живота в Ню Йорк, баща му копнее да се върне в Аржентина - и така през 1937 г. семейството на Пиацола се завръща в Мар дел Плата, където Висенте отваря бар и магазин за велосипеди. В този момент тангото е най-популярната музика в Аржентина (това са златните години на тангото), но Астор - който в момента е на 16 години, се чувства повече Американец отколкото Аржентинец - за него е трудно да свикне с тези новосформирани мелодии, за които споделя по-късно в едно интервю:
"В главата ми е Бах, Моцарт, Шуман и много малко танго."
И все пак, въпреки предубежденията които прави, Астор се увлича по тангото и дори за кратко формира квартет, наречен "Curteto Azul". През това време той се влюбва в секстет "Elvino Vardaro" по радиото - Елвино в крайна сметка ще стане цигулар на Астор. Година по-късно, Астор решава да се премести в Буенос Айрес, в големия град, така да се каже да опита късмета си. Той зема различни позиции в оркестрите през годината, но без особен успех.
Мечтата се сбъдва
През 1939 година кариерата на Астор набира скорост към звездите. Той е поканен да свири на бандонеон в един от най-големите танго оркестри по онова време, оркестъра на Анибал Тролио, в крайна сметка като аранжор. Този оркестър беше групата, когато свиреше танго навсякъде в Аржентина, процъфтяващ вид изкуство по него време. Да бъдеш в групата Тролио бе най-престижния пост, и като казва Астор:
"Научих триковете на тангеросите, тези интуитивни трикове, които ми помогнха по-късно. Не можех да ги определя технически, те са форми на игра, форми на чувство, то е нещо, което идва отвътре, спонтанно."
В интересен обрат на тази уговорка, се получава така, че Тролио трябва да редактира композициите на Астор, тъй като те са твърде напреднали и трябва да бъдат върнати на Земята за публиката. Трябва също така да се каже, че гения на Пиацола се противопоставя като става причина за язвителност и арогантност от страна на оркестъра на Тролио. Астор казва, че:
"Три пъти искаха да ме уволнят заради нещата, които съм направил в кабарето."
През 1942 г. Астор се жени за Деде Уолф. През 1943 г. на Астор и Деде и се ражда дъщеря Диана Ирина и през 1945 син Даниел Хюго.
 |
| Астор Пиацола и Деде Уолф |
El Desbande
През 1944 г. Астор напуска оркестъра на Тролио, и през следващите две години той ръководи оркестри, които придружават известната певица Франциско Фиорентино. След това сформира "Astor Piazzolla Y Su Orchestra Tipica" - известен като "The 1946 Band" - която той ръководи от 1946 до 1949г. По това време, той композира първото си "официално" танго "Еl Desbande" и пише партитури за филми. Той въвежда инпулси, контрапункти и ексцентрични хармонични форми в музиката си, с която по-късно ще стане световно известен. Но, през цялото това време той продължава да бъде отхвърлян от голяма част от обществото. В резултат на това, решава да напусне тангото.
Експериментирането
Годината е 1949 г. и Астор е на 28, той навлиза в период, в който се концентрира изцяло в класическата музика и джаза - жанрове, които ще го следват в целия му живот. През следващите няколко години композира работи, които са напълно различни по качество, стил, начин: те са представата на Пиацола за намирането на нови измерения в музиката. Прекрасен пример за това е "Triunfal", в която има странен и все пак прекрасен синтез на тангото и класическата музика.
Triunfal
Пиацола представя своята работа озаглавена "Буенос Айрес" на музикален конкурс наречен "Fabien Sevitzky Competition". Произведението му се състои от 3 отделни парчета, като става хит сред съдиите и печели първата награда. Част от наградата, която получава е възможността да работи под ръководството на самия Sevitzky. Но и както Пиацола ще установи, през по-голямата част от музикалната му кариера, реакцията на публиката е отрицателна. Става въпрос за това, че включването на бандонеон се смята за недостойно в един добър оркестър.
Друга част от наградата му е стипендия в консерватория в Париж, където учи музика при Надя Буланже - влиятелен френски композитор, диригент, професор по музика и един от най-изявените преподаватели по музика през него време. Тя е преподавала на много от най-известните композитори и диригенти на 20 век.
 |
| Надя Буланже |
Пиацола пътува със семейството си до Париж през 1954 година. Удивително - наистина! - Когато Астор започва да се учи с Надя Буланже, той е толкова смутен от своето не класическо танго минало, че първоначално го крие от нея. Но, накрая отстъпва и свири за нея "Triunfal" (виж по-горе). И тя го харесва! Пиацола разказва за случката в спомените си:
"Много се срамувх да казвам, че съм бил танго музикант. Най-накрая казах: "Аз свиря в един нощен клуб." Не исках да кажа - кабаре. А тя отговори: "нощен клуб, mais oui, но това е кабаре, нали?" "Да", отговорих аз, и си помислих: "Ще ударя тази жена с радиото по главата..." Не беше лесно да я излъжеш."
А тя продължаваше да пита: "Вие казвате, че не сте пианист, а на какъв инструмент свирехте тогава?" Не исках да и кажа, че свирех на бандонеон, защото си помислих: "Тогава тя ще ме хвърли от четвъртия етаж". Накрая си признах и тя ме помоли да изсвиря някои части от мои собствени танга. Изведнъж тя ококори очи, хвана ме за ръката и ми каза: "Абе идиот, това е Пиацола!". И за две секунди успя да прати в ада, десет години от моето творчество...
"Астор, вашите класически парчета са добре написани, но истинският Пиацола е тук (става въпрос за тангото), никога не оставяйте това на заден план".
Това разбира се дава на Астор нужното доверие и самочувствие, и го кара да продължи да полага усилия в тангото и в класическата музика - само че сега съчетавайки ги заедно по възможно най-сложният начин.
Танго Нуево се ражда
На следващата година - 1955 г., Астор се връща в Буенос Айрес, където формира оркестър, който свири до 1958 г., и се нарича "Octeto Buenos Aires". Този октет е доста по-различен от стандартния квинтет: два бандонеона (Астор Пиацола и Леополдо Федерико), две цигулки (Енрико Марио Франчини и Уго Баралис), двоен бас (Хуан Васало), едно виолончело (Жозе Брагато), пиано (Атилио Стампоне), както и електрическа китара (Хорацио Малвичино) - те поставят началото на Tango Nuevo! За съжаление традиционните тангероси презират музиката и яростно критикуват жанра: общото мнение е, че "Пиацола - не е танго".
 |
| Октет Буенос Айрес |
Наталио Горин описва "Octeto Buenos Aires" като:
"Характеризира се с нови ритми и звуково въздействие, поредица от контрасти... Цигулка която звучи като барабан, виолончелото и баса бръмчат ниско, страхотни солисти и агресивна електрическа китара импровизират в повечето парчета ... Някои аранжименти внушават неуважение ... Сто фена на октета крещят от удоволствие, когато групата свири... Отхвърлянето на групата можеше да се очаква, отчасти поради естествената реакция към нещо ново и донякъде поради дълбоките корени на традиционното танго в общността."
През 1958г. Астор отива в САЩ, където продължава експериментите си с Tango Nuevo, под формата на смесване с джаз музика и получава признание в световен мащаб - Европа, Южна Америка, Япония и Съединените щати. Освен това се връща към квинтет формата в тангото, която ще остане неговия любим формат за Танго Нуево: бандонеон, цигулка, бас, пиано и електрическа китара.
"Balada Para Un Loco" -Амелита Балтар и Астор Пиацола
 |
| Астор и Амелита Балтар |
Пиацола продължава да композира и записва музика през следващите 10 години. През 1976 г. има изпълнение в Карнеги Хол в Ню Йорк и отхвърля предложение за тримесечно турне в САЩ с някои от най-добрите за времето джаз музиканти: Гери Мълиган и Стан Гец. След раздялата с Амелита Балтар, се жени за третата си и последна съпруга: Лаура Ескалада.
 |
| Лаура Ескалада |
Пиацола вече е на върха на кариерата си: прави турнета по целия свят и продължава да записва - на живо и в студио. През 1981 г. изпълнява в Медисън Скуеър Гардън - Ню Йорк за стартирането на нов испански телевизионен канал, който ще се излъчва в 20 испаноговорящи страни. През 1985 г. е признат за почитен гражданин на Буенос Айрес, а през 1986 г. получава награда "Сезар" в Париж за аранжимента на филма "El exilio de Gardel".
Концерта в Сентръл парк
Денят е 6-ти Септември, 1987 г, а времето е дъждовно - Астор е вече на 66 години. Той и неговият квартет представят концерт на открито в централния парк на Ню Йорк, на сцената "Bandshell", пред публика от над 4000 човека. Този концерт се записва и излъчва на живо от "WNYC New York Radio", и се продава също и на CD. В квартета са: Пабло Зиглер (пиано), Фернандо Суарес Паз (цигулка), Хорацио Малвичино (електрическа китара), Хектор Конзол (контрабас) и Пиацола (бандонеон). Той, разбира се е там, откъдето е започнал, неговият любим Ню Йорк. Астор редовно посещава САЩ през 80-те. Неговото танго е уникално, то не трябва да се танцува, само да се слуша на концерти. През това време Астор е плодовит композитор, записвайки над 50 CD-та.
 |
| Hector Console, Astor Piazzolla, Horacio Malvicino Fernando Suarez Paz, Pablo Zigler |
Michelangelo 70 (Концерта в Сентръл парк)
Големият финал
1990 г. е критична: Пиацола страда от масивен инфаркт, който го оставя силно изтощен. Две години по-късно Астор - "любимецът; геният; чудото" - умира в Буенос Айрес на 4 юли 1992 година. Той оставя след себе над 1000 творби и ще остане завинаги свързан със създаването развитието, и вливането към Танго Нуево.
Дискография
Пълната дискография на Астор Пиацола може да намерите на: Discografía completa de Astor Piazzolla
Песни, подредени по азбучен ред, може да бъдат видени на: piazzolla.org
Филмография
Пълната филмография на Астор Пиацола може да намерите на: Филмография по години за Астор Пиацола (Filmography by year for Astor Piazzolla)
Изпълнения
За ваше удоволствие, по-долу можете да видите няколко изпълнения на Астор Пиацола.
Мина и Пиацола - "Balada para mi muerte" (1972)
"Tanguedia" - BBC 1989
"Adios Nonino"
Астор Пиацола и Гери Мълиган - Live in Italy 1974
Няма коментари:
Публикуване на коментар