DIA DEL TANGO | SOFIA | 2011

Ден на Тангото - София 2011г.

"През тази година отново ще отпразнуваме 11 декември, Националния ден на тангото в Аржентина и рождената дата на Карлос Гардел - една наистина знаменателна дата, която специално избрахме през 2004 г. за да създадем нашата организация Тангерин. От икономически съображения този път няма да организираме няколкодневен фестивал, както правихме през последните няколко години. Но ще спазим традицията, която наложихме през изминалите 7 години и ще отбележим подобаващо Деня на тангото на 11 декември! Тази година искаме да посветим събитието на новите български танго школи, преподаватели и музиканти и за целта сме подготвили серия от събития с участието на няколко клуба възникнали през последните 2 години, както и на първата българска музиклана формация посветила се изцяло на тангото. Правим това с надеждата че танго клубовете и танго музикантите в България ще се увеличават и ще помагат за популяризирането на уникалната симбиоза между музика, танц, чувство и състояние на духа наречена ТАНГО! Надяваме се, също така, че на 11 декември ще се присъедините към нас за да празнуваме заедно!"

Екипът на Тангерин.

Родолфо Биаджи 1906 - 1969

Rodolfo Biagi

Рожденно име: Rodolfo Biagi
Пианист, ръководител и композитор
Живее: от 14 Март 1906 - до 24 Септември 1969г.
Псевдоним: Manos Brujos (Magic Hands) - Магическите ръце (омагьосващите ръце според мен)

Да се оформи един стил и същевременно една личност, в рамките на една много обикновена музикална среда, до известна степен е голямо постижение. Такъв е случаят на Родолфо Биаджи който е роден в квартал Сан Телмо - Буенос Айрес.

След завършване на гимназия, той се отказва от следването, за да се посвети на музиката. Въпреки желанието на родителите си, той e искал да учи цигулка. И така, родителите му предложили сделка - те ще купят инструмента, но той трябва да влезе в Escuela Normal de Profesores "Mariano Acosta" (училище Мариано Акоста). Родолфо е приет в консерваторията на вестник "La Prensa", и там открива, че истинското му призвание е да свири на пиано.

На тринадесет години и без съгласието на родителите си, той прави дебюта си като пианист и свири музикален фон по време на нямото кино (по него време в кината се е извършвал музикален съпровод на филмите без звук). На една от тези вечери, Родолфо е имал късмета, че маестро Хуан Маглио (Пачо) е бил на кино. Впечатлен от Родолфо, той го кани да свири в оркестъра си. В този момент Биаджи е само на петнадесет години!

През следващите години Биаджи свири в няколко танго оркестъра, а през 1930 е поканен от Хосе Разано да акомпанира в няколко записа на Карлос Гардел. Така на 01 април 1930г. записват тангата "Viejo smoking", "Buenos Aires" и "Aquellas farras", фокстрота "Yo seré para ti, tu serás para mi" и валса "Aromas de El Cairo" заедно с цигуларя Антонио Родио и китаристите Агилар Барбиери и Риверол.

Астор Пиацола 1921-1992

Astor Piazzolla

Рожденно име: Ástor Pantaleón Piazzolla
Композитор, режисьор и музикант (свири на бандонеон)
Живее: от 11 март 1921 г. - до 4 юли 1992
Псевдоним: El Tigre del Bandoneón (The Tiger of the Bandoneón)


Астор Пиацола е известен с това, че е наричан баща и създател на Танго Нуево - нов и революционен стил, в който джаз ритми и класическата музика се смесват с тангото. В началото Танго Нуево е било отхвърлено в родината си - Аржентина, но в крайна сметка е оценено и признато в цял свят.

Първите години

Висенте Пиацола и Асунта Манeти
с Астор Пиацола

Астор Пиацола е роден на 11 март 1921 година в Мар дел Плата, крайбрежно селище, на четиристотин и двадесет километра южно от Буенос Айрес, Аржентина. Той е единственото дете на Висенте Пиацола и Асунта Манети, с италиански произход - всичките баби и дядовци са били италиански имигранти, които се преместват да живеят в Аржентина. Раждането му е трагедия: десния крак е ужасно усукан в следствие на полиомиелит, и като дете той претърпява многократни операции, докато се коригира, макар че остава с един крак малко по-къс от другия. Този факт силно се отразява върху родителите на Астор. Майка му, така и не се решава да има повече деца. А баща му, според Астор:

"Предлага, да направи всичко забранено за мен, така че не да бъда един самотен човек, човек с комплекси. Ако ми забраняваха  да плувам, той ми нареждаше да плувам."

Висенте чува от приятели, че могат да живеят добре в Америка, и така когато Астор е на 4 години, семейството му се премества в Ню Йорк. Първоначално са били в Ню Джърси, и са работили по жп-линиите. По-късно, по време на сухия тежим, те незаконно са пренясяли алкохол през границата. След това се преместват в Манхатън, в близост до италианския квартал наричан - Малката Италия, и в близост до най-голямата еврейска общност в света. По него време Астор печели малко джобни пари от гасене на свещи в местната синагога, за което по-късно казва, че:

"Моето ритмично акцентиране, 3-3-2, е сходно с това на еврейската популярна музика, която слушах по сватбите."